— Можете да влезете там.
— Хари, защо не отведеш Мери в колата? — казвам аз.
— Не, искам да остана.
— Мисля, че ще е най-добре да си тръгнеш — настоявам аз.
Тя иска да възрази, но Джона я прекъсва.
— Нали се разбрахме. Помниш ли? Няма да правиш сцени.
Тя се разплаква, пристъпва напред и го прегръща. Той не може да стори същото, само я целува по бузата и леко я гъделичка с брада по шията. Мери се е вкопчила в него с всичка сила. Едва не го поваля и се налага пазачът да го подпре с лакът. Хари се приближава и я хваща за ръката. Джона шепне в ухото й, но всички чуваме думите:
— Няма страшно.
По лицето му текат сълзи. Не знам дали са негови или нейни.
Хари леко дръпва ръката на Мери и най-сетне я откъсва от Джона. Тя прави крачка назад, но е обърнала глава и размахва ръка, сякаш кани окования си съпруг да я последва.
Зад стъклото на контролната кабина един пазач натиска бутона за изхода. Когато се оглеждам, Мери и Хари са изчезнали.
Ейвъри прави знак на пазача да отвори килията. Двамата с Джона влизаме вътре и вратата се затваря зад нас.
— Сигурен ли си, че нищо ти няма?
Джона кимва.
Тревожа се. Джона има високо кръвно. Заради него е влизал в болница поне на два пъти. Това е един от аргументите ми за пускане под гаранция — че се нуждае от лекарски контрол в домашни условия.
— Само още няколко думи — казвам аз.
Поглеждам го в лицето. Замаян е. Не знам дали изобщо ме чува.
— Седни.
Помагам му да се настани върху коравата стоманена пейка, завинтена за пода.
— Не отговаряй на въпроси и недей да разговаряш с когото и да било. Нито с шерифа. Нито с прокурора. Те нямат право да те разпитват. Разбра ли?
Той кимва.
— И още по-важно: не казвай нищо на другите задържани. Може да те настанят в килия с още някого. Дръж се на разстояние. Не бързай да се сприятеляваш. Някоя случайно изпусната дума може да бъде недоразбрана, изопачена и използвана срещу теб в съда. Не казвай нищо повече от „здравей“, „здрасти“. Дръж се любезно, но не обсъждай случая с други хора, освен с мен и Хари. Ясен ли съм?
— Да.
— Добре. Ще се опитам да те измъкна под гаранция колкото се може по-скоро.
— Мислиш ли, че има шанс?
— Не знам. Трябва ли ти нещо?
— Лекарството ми — казва той. — Може би нещо за четене.
— Ще имам грижата.
— Благодаря. Е, май няма друго. Ще дойдеш ли пак?
— Утре. Да видя как я караш.
Трийсет секунди по-късно пазачът се заема с него, а Ейвъри ме извежда навън.
— Трагична ситуация — казва той. — Съжалявам, че се стигна дотук.
Ейвъри спира сред фоайето, подрънквайки ключовете от колата си, и ме оглежда с делова полицейска физиономия. С други думи: и тая работа свършихме. Подозирам обаче, че ако оценява злодеите по десетобална система, едва ли би сложил на Джона повече от единица.
— Симпатичен дядка — казва Ейвъри. — Жалко, че го е сторил.
— Прекалено сте сигурен.
— Не арестуваме хората без сигурни доказателства.
— Това си го запазете за пред съда — казвам аз. — На мен не ми минава.
— Ще го запазим. Доказателствата са железни.
Поглеждам го въпросително.
— Няма да отречете, че няколко часа преди убийството той е изрекъл заплахи срещу Суейд, нали?
— Половината хора в този град се чудеха как да я урочасат.
— Той няма алиби. Не може да докаже къде е бил по време на убийството. А и пурата. Онази от местопрестъплението. Съвпада с другата, която ни даде Брауър. Каза, че я получил от вашия клиент. Хейл ги раздавал в кантората ви.
— Много хора пушат пури.
— Не и този сорт — казва Ейвъри. — Много е рядък. Кубинско производство. Внасят ги контрабандно. Продават се само на черно. На бюрото в кабинета му открихме цяла кутия и разписка от магазина, където ги е купил. Поговорихме със собственика. Той много се стресна. Не иска да си има неприятности с митницата. Само мистър Хейл е поръчвал тази марка. Когато момчетата от лабораторията приключат с анализа, ще можем да кажем дори на коя кубинска нива е расъл тютюнът.
Ейвъри се ухилва доволно като Морган Фрийман във финалната сцена на някой филм. Много му е драго да ми вгорчава живота.
— Искате ли и още? Лабораторията откри по дрехите и в колата на вашия клиент кръв и други неща. Съвпадат с намереното по жертвата. Да ви дам ли един съвет? — И без да чака съгласието ми, той продължава: — Споразумейте се с обвинението час по-скоро. Той е приятно старче. Не ми се ще да му лепнат доживотна присъда… или нещо по-лошо.
12
— Чувствам се като изнасилена.
— Не от мен, надявам се.