Сюзан взима бельото си, нахлузва една стара тениска и потегля към банята.
— Как е Джона? — пита тя. Вратата е притворена и се налага да повишим гласове.
— Добре, предполагам. Мери се тревожи за здравето му.
— Болен ли е?
— Има проблеми със сърцето — казвам аз. — Високо кръвно.
— Само това липсваше. Сигурно е ужасно и за двамата.
— Така е.
— Извинявай за Брауър — казва Сюзан. — Ако знаех, че ще извърти такъв номер с пурата, щях поне да те предупредя.
— Няма значение. Открили са цяла кутия на бюрото на Джона. Той не ги криеше.
— Изобщо не трябваше да го водя в кантората ти. Сега е свидетел. Нали разбираш, ако не беше чул онези приказки на Джона…
— Ти ги чу.
Тя излиза от банята.
— Да, но това е друга работа.
— Какво искаш да кажеш? Няма ли да дадеш показания, ако ти пратят призовка?
— Ако Брауър не беше дошъл, никой нямаше да знае, че съм била там. Никой освен теб, твоя партньор и обвиняемия. Обвиняемият има правото да мълчи, а ако не бъркам нещо законите, никой не може да принуди адвоката да даде показания срещу своя клиент. Е, кой щеше да им каже, че съм била там, освен Брауър?
Сюзан е обмислила всичко. При сегашното положение вероятно ще я призоват да разкаже какво е чула.
— Потърсиха ли те вече от полицията?
Тя поклаща глава, докато разресва косата си с четка пред огледалото.
— Не, но ги чакам всеки момент. Рано или късно ще почукат на вратата. Нали виждам как ме гледа Брауър. Много е нервен и не смее да припари до мен. Знае, че съм бясна.
— Не го взимай присърце — казвам аз.
— Трябваше да ме пита, преди да хукне с пурата при ченгетата. Беше в кантората само защото го поканих.
— А ти какво щеше да му речеш? Да я изпуши ли? Пурата, искам да кажа.
— Не. — Тя оставя четката, обръща се и ме поглежда. — Щях да го пратя в полицията. Но с мое знание. А сега изглежда, като че съм искала да укрия уликата.
— Не заради мен, надявам се.
— Хората знаят за нас. Носят се слухове. И без това си имам предостатъчно проблеми в службата. Прокуратурата ни дебне изкъсо. Вестниците твърдят, че подправяме доказателства и внушаваме на дечицата всякакви ужасии. Господ ми е свидетел, те и така са виждали какво ли не. Брауър трябваше да прояви поне мъничко деликатност.
— Деликатност не е точно думата, която ми хрумва, когато се сетя за Брауър.
— Именно — кимва Сюзан.
Мисля си, че не го чака розово бъдеще. Сюзан отново се обръща към огледалото. Четката прелита с отсечени движения през гъстата й копринена коса.
— Може би аз трябваше да съм по-деликатен. Навярно не биваше да те каня в кантората онази сутрин.
— Имах основателна причина да дойда — казва тя. — В края на краищата вие подозирахте, че Суейд е отвлякла внучката на Джона.
— Да. Отличен мотив за убийство.
— Слушай, какво стана с теорията за стрелба от минаваща кола?
Вестниците пуснаха тази история в началото, докато ченгетата си правеха оглушки и чакаха да открият някаква улика.
— Празни приказки — отговарям аз. — Просто това беше най-вероятното предположение. Но не вярвам ченгетата да са го взели насериозно. Не съвпада с уликите.
— Например?
— Например това, че са открили върху трупа две угарки от цигарите на Суейд. Едната дори е прогорила дрехите й. Смятат, че са от пепелника на убиеца.
— Както и пурата?
— Точно така.
— Значи е бил пушач. И какво от това?
— Щом Суейд е имала време да изпуши две цигари и да ги изгаси в пепелника, значи доста време е разговаряла с убиеца в колата му. Точно такива подробности карат криминалистите да смятат, че е било добре обмислено престъпление.
— А!
Виждам в огледалото как Сюзан бавно кимва. Усетила е накъде тръгват нещата.
— Намерили ли са пистолета?
— Не още. Или поне не са го разгласили.
— Джона имаше ли оръжие?
— Казва, че няма.
— Но не му вярваш.
— Не знам. Пратил съм човек да провери. Но не си ли в системата, става ужасно трудно. Разните организации, дето регистрират кой какво оръжие притежава, никак не бързат да споделят тия сведения, щом разберат, че защитаваш предполагаем убиец. Смятат го едва ли не за смъртен грях.
— Какъв куршум беше? Кой калибър?
— Откога взе да се интересуваш от балистика?
— Хайде де, кажи ми.
— Простреляна е два пъти. Калибър .380. Вероятно с малък полуавтоматичен пистолет.
— Точно като за жена — казва тя. — Побира се в чантичка.
— Да.
— Тя имаше такъв.
— Кой?
— Суейд.
Поглеждам я. Очите й са непроницаеми.
— Това му е хубавото да си в системата — продължава Сюзан и неволно се усмихва. — Пратих един човек да провери. Не Брауър. Друг, на когото мога да се доверя.