— Точно така. Най-добре ще е в някоя пустиня през август.
Не се залъгвам, че можем да избягаме от скандала. И на луната ще ни догони.
Райън ме гледа с отегчение, но не възразява.
— Отскоро сте в града, затова нека ви обясня как работим тук — казва той, сякаш Конституцията не се отнася до южните щати. — Може да е малко по-различно от онова, с което сте свикнали. Искате ли да чуете какво предлагаме?
— Цял съм в слух.
Това е първата ни среща — сърдечна, но с ясно определен дневен ред. Райън иска да изпревари проучванията на общественото мнение. Предполага, че поради изтичането на информация и шума в пресата след месец повечето гласоподаватели ще смятат Джона за виновен. Вкорени ли се веднъж подобно мнение, не е за препоръчване да загубиш процеса. Отразява се зле на изборите, а щом падне началството, цялата служба отива по дяволите. Подобен риск трябва да се предотврати отрано.
Лицето на Райън се стяга лекичко — досущ като на филмов артист преди коронната реплика.
— Вашият клиент е стар — казва той. — Ще умре зад решетките… и кой знае дали ще е от естествена смърт.
— Да не би да твърдите, че случаят е за смъртна присъда?
— Твърдя, че можем да приложим максимална строгост, ако ни принудите.
— Прилагайте — казвам аз.
— Ще го направим. Може би Суейд е застреляна извън колата, както се е привеждала към прозореца.
Тук вече опираме до тънкостите на закона. Преди няколко години в нашия щат бе променено определението за убийство първа степен. Поради зачестилите автомобилни престрелки включиха и случаите, когато убиецът стреля от кола, а жертвата е на улицата. При тези обстоятелства е възможна смъртна присъда.
— Обяснете тогава на заседателите как е пъхнала угарките си в пепелника на убиеца. Толкова дълги ръце ли има? Ами барутното обгаряне по дрехите й?
— Искате ли да проверим какво ще излезе? — пита Райън. — Тук се намесват много фактори. Клиентът ви няма да спечели симпатии. Гушнал е осемдесет милиона от лотарията. Много хора купуват билети цял живот и нищичко не печелят.
— За това ли е цялата работа?
— Просто ви обяснявам как стоят нещата.
Всъщност ме обстрелва с тежката артилерия, за да налучка слабите места. И то още преди да изложи сделката.
— Според нас има шанс да докажем, че тя е била свидетелка, разполагаща с информация за престъпление — добавя Райън.
— Какво намеквате?
— Става дума за убийство на свидетел. Това също спада към специалните случаи. Дава основания за смъртна присъда.
Този път вече си фантазира.
— Законът се отнася до свидетели по текущи дела — казвам аз. — Не си спомням нещо от приказките на Суейд да е подавано писмено в прокуратурата или където и да било. Всъщност лъжливите обвинения срещу моя клиент вече са проверени и отхвърлени. Ако това ще доказвате, нека вървим в съда още сега. Не искам да злословя за мъртвите, но жертвата разпространяваше куп лъжи.
— Може би затова я е убил — казва Райън. — Не е овладял яростта си.
Той изчаква малко, за да осъзная, че като мотив и лъжата не е по-лоша от истината.
— Добра теория, но ако случайно не знаете, ще ви съобщя, че Суейд имаше много неприятели. Доста ярост се бе насъбрала и не само от страна на моя клиент. Мисля, че водеше дело срещу съдебните институции. Ако не греша, ще го прекратят след смъртта й. Дали пък да не потърсите някой разгневен данъкоплатец?
Усещам, че думите ми го засягат. Райън никак не би желал да обяснява на съдебните заседатели как покойницата е подала иск за двайсет милиона заради неправомерен арест.
Той кашля, надига се и плъзва пръсти през лъскавата си черна коса.
— Точно затова исках да поговорим. Ако смятах вашия клиент за хладнокръвен убиец, нямаше да ви поканя. Но при сегашните обстоятелства не горя от желание да вкарам стареца в отделението за осъдените на смърт. Ако е разумен, естествено. Нека се признае за виновен.
— В какво?
Райън се замисля демонстративно, като че досега не е обмислял този въпрос и не е протривал пътеките оттук до кабинета на началството.
— Втора степен — казва той. — Отървава се от инжекцията. Доживотен затвор, а с малко късмет може да са само петнайсет години.
Казвам му, че за Джона Хейл петнайсет години са си доживотен затвор.
— Освен това няма да стигнете по-горе от втора степен, независимо кой е обвиняемият. Това не е сделка; чисто и просто искате аз да ви свърша работата. Ако държите цял месец да седите със скръстени ръце, помолете за отпуск.
Той се размърдва смутено на стола. Разбира, че сделката няма да мине.