— Не можете да докажете, че я е дебнал — продължавам аз. — Трябва ви свидетел, който да е видял какво става в колата. И двамата знаем, че такъв свидетел не съществува.
— Сигурен ли сте?
Свивам рамене. Усещам го, че блъфира.
— Останалото са глупости. Искате да си играете с уликите? Била ли е Суейд в колата? Или отвън? Кога са се разхвърчали куршумите? Може да е имала неудачна любовна среща. Правете каквото искате. Но аз видях доклада на криминалистите и ви казвам, че с тая теория има да берете ядове.
— Може просто да докажем, че вашият човек е бил там, а заседателите ще си измислят останалото. Има достатъчно доказателства за предумишлени действия — казва Райън. Пак натиска към първата степен. — В края на краищата човек не се размотава с желязо в джоба, ако не смята да гръмне някого.
— Пистолетът ли?
Райън кимва.
— Откъде знаете, че е принадлежал на убиеца?
— Че на кого може да е?
— Знам, че не подбирате жертвите на убийства, но можете поне да се поинтересувате малко от тях.
Той ме поглежда и явно се чуди накъде бия. Сетне изведнъж проумява.
— Искате да кажете, че е убита със собствения си пистолет?
Неслучайно наричат очите прозорец към ума. През тях го виждам как стига до следващата догадка, но не смее да изрече, че може би съм узнал това от Джона.
— Нищо не искам да кажа. Вие сам си правите предположения. Но и не отричам. Просто ви давам тема за домашно.
Райън изведнъж плъзва очи по бюрото си към затворената папка с името на Джона върху корицата. Пита се дали не е изтървал нещо.
— Откъде знаете, че е имала пистолет? — пита той.
— Наистина ли се надявате да ви кажа?
Това го притиска още по-надолу в ямата. Сега се чуди дали пък не си измислям цялата работа.
— Какво искате? Без оправдателна присъда, разбира се.
— Не знам дали моят клиент изобщо ще приеме някаква сделка. А и не съм сигурен дали бих му го препоръчал.
Страшно обичам да преговарям от позиция на силата.
— Това може да се окаже голяма грешка.
— За кого? За него или за вас?
Поглеждам го съчувствено: с нищо не мога да ти помогна, приятел.
Райън мълчи. После бавно изрича:
— Знам, че не постъпвам разумно. Правя го само защото клиентът ви има безупречна репутация. Не е проявявал склонност към насилие. И е стар.
— Спестете подробностите — казвам аз.
— И зависи дали ще докажа, че тя е притежавала пистолет от същия калибър, който не може да бъде открит.
Здравата е закъсал. Чуди се откъде съм измъкнал тия сведения и дали моят клиент знае още нещо.
— Кое зависи? — питам аз.
Райън забавя отговора, за да покаже как му се къса сърцето.
— Може би ще се съгласим на непредумишлено убийство — казва накрая той.
Явно вече се е консултирал с по-горни инстанции.
— И?
— И вашият човек ще излежи шест години.
Поклащам глава.
— В никакъв случай. Може би три с право на помилване след втората. И тепърва ще трябва да го убеждавам.
— Не мога да го направя — казва той.
Надигам се от стола.
— В такъв случай взаимните ни усилия се провалят.
— Не прибързвайте — спира ме Райън. — Клиентът ви може на стари години да носи затворнически костюм и да се храни от стоманен поднос… или още по-лошо — да се чуди кога ли ще го пристегнат на носилката с навити ръкави. Доказали сме категорично присъствието му на местопрестъплението.
— Да, знам за пурите.
— Има и още. За ваше сведение още не сме приключили. Много неща не знаете.
— Тогава защо разговаряме? Вие май злоупотребявате с положението си. Искате да преговарям, без да знам фактите.
Той ме поглежда втренчено и устните му бавно се разтеглят в лукава усмивка. Аз също се усмихвам. И двамата знаем, че се надлъгваме.
— Защо не поговорите със своя клиент? — пита Райън. — Няма смисъл да си чешем езиците, ако той не е съгласен на сделка.
— За какво да говоря с него?
— За душевното му състояние. Може да го попитате дали се чувства виновен.
Един час по-късно съм в кантората и разказвам на Хари за предложението.
— Не знам — казва той. — Не вярвам да приеме. Категорично твърди, че не го е направил.
— Вярваш ли му?
— Не ми се струва чак толкова изпечен лъжец — казва Хари. — Така е с обикновените хора, които живеят простичко. За подобна лъжа се изисква дългогодишна практика. Трябва да си професионален престъпник. Тогава вече няма как да се разпознае лъжата. Едно от двете: или е патологичен случай, или говори истината.
— Ами свидетелят? — питам аз. — Срещнал ли си нещо такова в полицейските доклади?
Хари е нашият отговорник по доказателствата. Предъвква всяко листче от информационната лавина по случая.