— Опитай се да си припомниш. Горе-долу.
— Май беше хиляда долара за кутия с двайсет и пет парчета — казва Джона.
— Доста солено. При тая цена не би трябвало да ги раздаваш без банкова гаранция. — Хари се обръща към мен. — Райън сто на сто ще раздуе тая история пред заседателите. Представете си само: Джона стои над трупа и си пали пурата със стодоларова банкнота.
— Според прокурора не само пурата доказва присъствието ти — казвам аз на Джона. — Той твърди, че имало още, но не разкрива какво. Поне засега.
— Не знам какво могат да имат, защото не съм бил там. Освен ако някой е подхвърлил улики.
— Защо да го прави?
— Не знам.
— Предлагат непредумишлено убийство — казва Хари. — Пол смята, че може да се спазари за две години.
Джона го стрелва с убийствен поглед, после се обръща към мен.
— И искаш да приема?
— Не съм го казал.
— Но искаш да си помисля.
— Не би било зле — обажда се Хари.
— Две години тук ще ме съсипят.
— Няма да те държат тук. Ще те прехвърлят в щатски затвор.
— А, чудесно. Значи ще съм в затвора, когато Аманда се върне.
Ние с Хари се споглеждаме. Джона забелязва това.
— Нали ще я върнете?
— Опитваме се — казвам аз.
— Не мога да приема сделката — отсича Джона. — Нека да ме убият. Да ме осъдят на смърт.
И той навива ръкава си. Явно вече е размишлявал как ще го направят.
— Не бъди мелодраматичен — казвам аз. — За смъртна присъда и дума не може да става.
— Нали уж прокурорът така разправял?
— И той правеше мелодрами. Нямат основания да я поискат.
— Няма да призная нещо, което не съм извършил — казва Джона.
— Има шансове да претендираме за самоотбрана — намесва се Хари.
Той се озърта да види дали Джона би приел подобен вариант. Старецът само вдига въпросително вежди.
— Имаме основания да вярваме, че Суейд може да е убита със собствения си пистолет — пояснявам аз.
Джона накланя глава настрани.
— Не разбирам. Как тогава е попаднал в ръцете на убиеца?
Ние с Хари извръщаме глави едновременно и погледите ни се срещат. Ако е бил там през онази нощ, Джона едва ли би задавал подобен въпрос. Освен ако е по-изпечен лъжец, отколкото предполагаме.
— Предполагаме, че е извадила пистолета, навярно от чантата си. Може би го е носила непрекъснато.
— Полицията откри ли оръжието?
— Не. Но имаме сведения. На нейно име е регистриран пистолет от същия калибър.
Хари се настанява на ръба на масата и започва да говори, размахвайки енергично ръце. Може да има италианска жилка.
— Ако Суейд е донесла пистолет в колата и го е извадила, да речем, насред разгорещен спор, противникът може да е сграбчил оръжието при самозащита. И ако при борбата е имало изстрел, това може да се смята за нещастен случай. Дори за законна самоотбрана. Има начин да оправдаем такъв обвиняем. Може дори да му се размине без присъда.
Той отправя с надежда поглед към Джона да види дали ще клъвне.
— Добре казано — отговаря Джона. — Само че за онзи, който го е извършил. Не питайте мен. Защото не знам какво се е случило през онази нощ. Все забравяте, че не съм бил там.
Той натъртва на последните думи и най-сетне сяда. Позицията му е категорична.
Хари въздъхва дълбоко, после насочва вниманието си към мен.
— Все пак можем да го обсъдим като теория. Някакъв неизвестен извършител я прострелва със собствения й пистолет. Вярно, не е толкова ефективно като защита на прекия обвиняем, но поне ще разклати съчувствието към жертвата. Какво ни интересува, — че накрая ще оправдаем друг човек? Така или иначе, вкарваме прът в колелото на обвинението.
— Ако изобщо намерим подобен прът — казвам аз. — Няма свидетел, който да е видял нейния пистолет на местопрестъплението. Разбрахме само, че е изчезнал.
— Да, да. С такива доказателства всичко опира до решението на съдията. А засега не се знае кой ще е той.
— Франк Пелтро — казвам аз.
— Кога разбра?
— Вчера. След посещението при Райън. Тази сутрин проверих в съда. Пелтро е. По решение на главния съдия.
— Дейвидсън?
Кимвам.
Хари вдига очи към тавана.
— Не е много благосклонен към нас, а? При неговите истории със Суейд, делото срещу съдебните институции и тъй нататък би могъл поне да стои настрани, да остави цялата работа на Съдебния съвет или нещо такова.
— Да, би могъл.
— Какво знаете за него? — пита Джона. — За съдията.
— За Пелтро ли?
— Да.
— Бивше ченге — казва Хари. — Четиринайсет години в полицията. Завършил право във вечерни курсове. Десет години в прокуратурата. После спечелил изборите за съдия.
— Хората го споменават с добро — напомням аз.