— Както и съдията Паркър. Хвалят го всички освен онези, които е обесил. Признавам, от всички съдии в окръга само той не дължи назначението си на губернатора. Значи имаме независим съдия, стигнал до върха със собствени сили. И като такъв ще гледа непременно да одере кожата на клиента ни. Извинявай, но не виждам къде е ползата.
— Той командва съда с железен юмрук — казвам аз. — Не очаквах точно това, но може да има и добри страни.
— Посочи поне една.
— Пелтро знае откъде е дошъл. И знае, че хората знаят. Толкова независим човек не обича да бъде предсказуем. По-скоро би натиснал малко везните в наша полза, за да не изглежда, че помага на старите си приятели. Освен това ги знае какви игрички въртят. Как разгласяват уж поверителни сведения.
— Мислиш ли, че Райън ще се опита да ни смаже с предварителен шум?
— Ти не би ли го сторил? Прокуратурата не може да забаламоса Пелтро. Бил е при тях и знае кое как става. Не могат и да го сплашат. Едва ли ще се поти за следващите избори. Това им е хубавото на твърдоглавите съдии. Особено при подобно дело.
— Много благодаря, но бих предпочел съдия, който да е работил в Съюза за граждански права — казва Хари. — Дали пък да не го бламираме? За всеки случай.
— И после какво?
Хари свива рамене. Кой знае.
— Какво е това „бламиране“? — пита Джона.
— Можем да отхвърлим съдията — обяснява Хари. — Само веднъж. Не сме длъжни да изтъкнем каквато и да е причина. Можем просто да го отстраним от делото.
— Лошото е — допълвам аз, — че можем да си навлечем яростта на всички останали. И следващият съдия да си го изкара на нас.
— Прословутото нас — казва Хари. — Всъщност става дума за теб.
И той поглежда Джона. Аз също го гледам. Джона е отпуснал глава върху лактите си и никак не ми изглежда добре. Пребледнял е като стар пергамент. Тия дни лекарят, който посещава затвора, му предписа двойна доза лекарства за кръвното.
— Има ли начин да разберем дали Суейд се е сблъсквала със закона? — пита Хари. — Например да е вадила пистолет на някого. Арест за заплаха с оръжие… би било чудесно.
Според него така ще открехнем вратичката, за да вкараме пистолета като доказателство.
— Вече проверих — казвам аз. — Нищо няма.
— Отивах натам — обажда се Джона.
Изненадва ни както сме се унесли в разсъждения за законите и съдебната тактика. Хари млъква насред изречението.
— Къде си отивал? — питам аз.
— При Суейд — казва Джона. За пръв път го споменава. — Но изобщо не стигнах. Спрях на плажа да си помисля. Да се разведря малко. И три часа седях там да гледам океана. Питах се къде е Аманда. Дали е жива. — Очите му отново се връщат към мен. — Не си ли чул нещо?
— Не.
— Трябва да я открием.
— Търсим я — казва Хари.
Не сме споменали на Джона, че може и Онтаверос да я търси.
— Мери ще се погрижи за нея — казва той. — Бъдете добри към тях. Особено ако ме няма.
Докато излезем, навън вече се е стъмнило. Само няколко жълтеникави улични лампи и редките преминаващи коли разсейват мрака. Хари е паркирал зад ъгъла. Той живее на склона над стария град, откъдето се разкрива изглед към магистралата и Мишън Бей.
— Нагледал съм се на лъжливи клиенти — казва той, — но този не ми изглежда такъв. Не пожела и да чуе за сделката. Нито пък за теорията, че е убита със собствения й пистолет. Та това си е жив пропуск за излизане от затвора. А той дори не мигна.
— Забелязах.
— Значи му вярваш?
Не отговарям.
— Аз пък му вярвам тъкмо заради тази нелепа история — казва Хари. — Три часа седял на плажа да гледа вълните. Кой, по дяволите, ще гръмне някого, а после ще иде на три километра оттам да чака ченгетата?
— Човек, изпаднал в шок — отговарям аз.
Хари мълчаливо обмисля това.
— Все пак предлагам да наблегнем на пистолета — казва той. — Нека съдебните заседатели да се питат дали не е получила каквото си заслужава.
И тъй, Хари прегръща теорията за самоотбрана въпреки възраженията на Джона.
— Ти как мислиш? — пита ме той.
— Мисля да се обадя на Райън. Да му кажа, че ще си опитаме късмета в съдебната зала. Но първо ще поизчакам ден-два.
— Какво? Искаш да решат, че Джона обмисля предложението?
— И така ще попреча на държавния валяк да набере скорост.
— Усетят ли, ще наточат секирата.
— Поне дотогава ще сме получили и останалите им доказателства.
— Да бе, ще ни ги метнат от покрива на съда заедно с пет-шест тухли. Може и да се лъжа, но бас държа, че първо ще ги прочетем във вестниците. — Хари бръква в джоба си за ключовете. — Искаш ли да ударим по едно накрак? Знам едно симпатично барче. Само на няколко пресечки оттук.