Тя обяснява точно какво й дължа, после млясва в слушалката за сбогом. Не отвръщам със същото, защото Ейвъри гледа. Просто затварям телефона.
— Трябваше поне да кажете на дамата, че я обичате — упреква ме Ейвъри. — Тя ви прати такава целувка.
Надявам се да не е разпознал гласа.
— Не бих наел портиер като вашия — продължава той. — За щастие това не ми влиза в задълженията. Но на ваше място не бих пипал нищо, ако искате да излязат свестни отпечатъци.
— Вече провериха — казва Хари. — Всичко наръсиха с прах.
Ейвъри се вглежда в корниза на прозореца.
— Аз пък помислих, че буболечки са дрискали.
— Знам ли, може и такива гадости да използвате специално за адвокатски кантори — вдига рамене Хари. — Виж, за вратата не си направиха труд. Сигурно са я видели разцепена и са си рекли: „А, това май беше от нас.“
— Рекли са си, че от ритник не остават кой знае какви отпечатъци — отвръща Ейвъри.
— Знам само, че прозорците бяха заключени, а сега има цял месец да чистим тая чернилка от тях.
Хари се навежда и почва да събира хартии от пода.
— Липсва ли нещо? — пита Ейвъри.
— Да — казва Хари. — Ще ви дадем пълен списък веднага щом преброим липсващите самопризнания за убийство, текущите договори между наркобарони и кореспонденцията с убийците на Кенеди. По дяволите, защо просто не се разровите да видите какви дела водим по вашата линия?
— Не бих имал нищо против.
— Има си хас! На ченгетата само това им дай — да бърникат из хорските тайни!
— Кибритлия партньор си имате — подхвърля ми Ейвъри.
— Какво ви води насам? — питам аз.
— Чух, че при вас имало взлом. Реших да намина. Да видя какво става.
— По-точно да видите дали има нещо общо с Джона Хейл.
— А има ли?
— Би трябвало да се доверявате на инстинктите си. Ако ги бяхте послушали, нямаше да арестувате Джона за убийството на Суейд.
— Това го решават други — казва Ейвъри.
— Значи не сте ангажиран със случая?
— За щастие не е моя грижа. Но ако бях ваш клиент, нямаше да съм много спокоен.
Хари още не се е успокоил.
— Няма да намерят други отпечатъци освен нашите — заявява той.
— Може пък да извадим късмет — възразява Ейвъри. — Да се окаже някой клиент. Грабител рецидивист например. Гледайте по-широко на тия неща, а не само като жертви.
Хари е готов да го заплюе.
— Имате ли идеи кой може да го е извършил? — пита Ейвъри. — Или защо.
— Вероятно същите хора, които преследваха Пол снощи около затвора.
Ейвъри го поглежда втренчено.
— Лоши хора се мотаят нататък. Макар че повечето са вътре.
— Не, не са били надзиратели — казва Хари. — Пълна кола мексиканци. Или поне номерът е бил мексикански.
— Каква беше колата?
— Стар мерцедес SL — отговарям аз. — Поне така мисля. Трябва да питате някой немски техник. Тия коли ме объркват. Прекалено много букви им слагат.
— Може да е бил озлобен клиент — казва Ейвъри. — Нали знаете. Рекламация за некачествена услуга.
— Не се сещам за такъв.
— Искате да кажете, че при вас всички са доволни?
— Не казвам такова нещо. Но не е бил клиент. Нито бивш, нито сегашен. И все пак може да има връзка.
— С кое?
— С Хейл.
Той наостря уши.
— Не бащата — уточнявам аз. — Дъщерята.
Ейвъри се подпира на рамката на вратата и се чуди дали да прояви интерес.
— Защо ли надушвам аромат на прясно сготвена защита? — пита той. — Знам, че ще съжалявам. Но се хващам на въдицата. Какво общо имат онези типове с дъщерята на Хейл?
— Търсят я.
— Всички я търсят — допълва Хари. — Тази жена е същински пътеводител по местата, където има погребани трупове.
— Да не е видяла как баща й убива Суейд? — пита Ейвъри.
— Само ако се е надрусала — отговарям аз.
— В такъв случай ние не я търсим.
— А може би трябва.
— И защо?
— Защото ми се струва, че знае за тази история около Суейд много повече от мен или вас.
— Какво точно?
— Ако знаех, клиентът ми нямаше да е в затвора.
— Успяхте ли да огледате онези типове? От колата с мексиканския номер.
Не съм сигурен дали вярва в тяхното съществуване.
— Видях двама.
— И?
— Единият е набит и мускулест. Мексиканец. Изрусена коса, но избива повече на оранжево. Наемен бияч. Шофьорът има мустаци и черна коса.
— Защо им е притрябвала дъщерята?
Може и да не вярва, но му е интересно.
— По същата причина, поради която феберейците ровят в момента под дърво и камък — казвам аз. — Тях питайте.