Ейвъри вади бележника си в очакване на имена.
— Кои феберейци по-точно?
— Боб.
Той записва това. Вдига глава.
— А приятелят му се казва Джак.
— Тия хора да не се борят за икономия на хартия?
— Само така се представиха. Но на ваше място бих проверил в Отдела за борба с наркотиците.
Ейвъри вдига вежди.
— Вашият клиент да не е пренасял дрога?
— Не. Но за дъщеря му не гарантирам.
— Знам, че има досие — казва Ейвъри. — Проверих. Но дори да ми казвате чистата истина, остава един проблем. Какво общо има това с убийството на Суейд?
— Тия хора държат на всяка цена да открият дъщерята на Джона; може би са навестили Суейд.
— Може би да, може би не. Интересна теория, но къде са доказателствата? Чакайте да се сетя. Онзи Онтаверос иска да я очисти, защото знае всичко за бизнеса му.
— Как разбрахте? — трепва Хари.
— Гледах го наскоро по телевизията — казва Ейвъри. — В една стара кримка. Само едно не разбирам — защо са дошли точно в кантората да търсят дъщерята на Хейл.
— Не знам. Може би смятат, че знаем къде е.
— Може би Онтаверос не подозира, че тя е на нож с баща си — намесва се Хари. — Смятат, че Джона знае къде се крие и е споделил това с адвокатите си.
— А той знае ли?
— Точно затова ни нае — казвам аз. — Да я намерим.
— Защо ще наема адвокат за такава работа?
— Същото го питах и аз. Искаше да притиснем Суейд в съда.
— Намерил е по-пряк начин — казва Ейвъри.
— Защо да я убива, щом търсеше дъщеря си? — възразява Хари. — Безсмислено е да премахва единствения източник на информация. Вашият Райън е доста тъп, за да не го разбере.
— Може би Хейл е отишъл да поговори с нея и просто си е изтървал нервите — казва Ейвъри. — Или е държал не толкова да намери дъщеря си, колкото да запуши устата на Суейд. Тя беше почнала да дрънка за кръвосмешение.
— Нямаше причини да разговаря с нея. Затова нае мен.
— Да, но и вие не се справихте твърде добре. Между другото, има ваши отпечатъци в ателието.
— Чудех се кога най-сетне ще изплюете камъчето.
— Разбрахме още в деня след убийството. Брауър ни каза. Защо не споменахте за посещението?
— Знаех си, че рано или късно ще ви го каже или сами ще се сетите.
— За какво разговаряхте със Суейд?
— А вие как мислите?
— Знаеше ли къде са дъщерята и внучката?
— И да е знаела, не ми каза.
— Тогава зърнахте съобщението, нали? Тя ли ви даде копие, или го задигнахте? — Не му отговарям и той добавя: — Знаехме, че имате екземпляр. Знаехме, че сте го показали на Хейл в кантората си. Брауър ни каза. Друг път не канете ченгета на среща с клиенти.
— Това беше, преди някой да гръмне Суейд.
— Някой ли? Предполагам, че тя ви е дала съобщението. Такива като нея обичат да завъртят ножа в раната. Искала е Хейл да се поти два-три дни от безсилна ярост. Естествено, сега разбираме, че е било грешка. Гибелна грешка. Но не се упреквайте. Би трябвало да благодарите на Брауър. Щяхте да сте заподозрян в убийство, ако той не ни беше казал, че сте посетили ателието по-рано, когато са я видели жива.
— Великодушен човек — съгласявам се аз.
— Много интересна теория ми изложихте — продължава Ейвъри, крачейки към вратата. — Тази за мексиканския наркотърговец. Има само една слабост.
— Каква?
— Как ще докажете, че изобщо е знаел за Суейд?
16
Това е главният ни проблем и единствената възможна защита освен голословното отричане — информацията от сравнително достоверен източник, че наркотърговецът Онтаверос търси Джесика.
Тази сутрин двамата с Хари сме в съда. Въпреки нашите възражения Джона настоя да използва правото си на предварително заседание. Това позволява на прокуратурата да го вкара в съда с решение на голямото жури.
И все пак Джона е непоколебим. Държи да си опита късмета с правото на незабавен процес.
Предупредихме го, че резултатът може да не му се понрави. Тласка го манията да излезе на всяка цена от затвора, за да търси Аманда. Няма представа откъде да започне, но неизвестно защо си въобразява, че сега само четирите стени на килията го делят от Манди. И като връх на всичко съдията отхвърли повторната ни молба за освобождаване под гаранция. Почваме да се чувстваме като портокали в сокоизстисквачка.
Днес Джона не присъства. Обвиняемите не се канят на предварително заседание.
Официално сме регистрирали Мърфи като свой детектив по случая. Той е открил три изрезки от мексикански вестници — всичките на испански, — които поне потвърждават съществуването на Онтаверос. Няма снимки, но статиите, преведени на английски от заклет преводач и приложени към нашата документация, описват човек, когото не бих желал да срещна и за две минути насаме в някоя пустош.