Основната информация се отнася до опитите на мексиканската съдебна полиция да го открие. Смята се, че досега е убил поне трима агенти.
Предполага се също така, че Онтаверос е взел пряко участие в ликвидирането на мнозина конкуренти и най-малкото две политически убийства. Според Хари последното също е бизнес, просто по ония места често гласуват с куршуми.
Хари е подготвил съдебни искания до Отдела за борба с наркотиците, ФБР и Министерството на правосъдието да ни осигурят достъп до цялата налична информация около споразумението за настаняване на Джесика в щатски затвор. Надяваме се оттам да стигнем до Онтаверос или поне да срещнем някъде името му. Щом Онтаверос знае за мен, нищо чудно да е узнал и за Суейд. Въпросът е как да го докажем.
— Е, мистър Мадриани, донесохте ли понички?
Франк Пелтро ме гледа от съдийския подиум с лице на ирландски барман и дружелюбна служебна усмивка. Издава го само орловият поглед изпод тежките, прошарени вежди.
— Не, ваша светлост.
— Трябваше да донесете — казва той. — Сума ти разгневени хора чакат отзад в килията да им предявя обвинение.
След десет минути ще си имам работа с тях. — Усмивката му дори не трепва. — Е, какво да правя сега?
— Пратете им успокоителни хапчета.
— Това не е отговор — казва той. — Вече им пратих. Излапаха ги и искат понички.
Съдебната секретарка си трае, явно записва само по негов сигнал. Пелтро има достатъчно опит, за да знае как да се пази от неприятности със сухарите от Съдебната комисия.
— Мога ли да им обещая, че ще донесете понички за обяд? — пита той.
— Зависи.
— От какво?
— От мъдростта и великодушието на съда в предстоящото дело.
— Ами че това ще е престъпление! — възкликва Пелтро.
Той поглежда към прокурорите. Ейвъри се смее. Райън не му обръща внимание.
— Мисля, че загазихте здравата, мистър Райън. Трябват ми понички за гневната тълпа. Какво предлагате?
— Нищо — казва Райън. — Моята е лесна. Нося си микрофон.
Пелтро се разсмива гърлено, от дълбините на корема. Същински съдебен Дядо Коледа.
— Е, сега аз загазих. Пристав, приберете мистър Райън при другите. И кажете, че той им е изял поничките.
Приставът не помръдва. Само се смее и шкембето му подскача над униформения колан.
Веселбата приключва. Пелтро хвърля един последен поглед върху изложението на Хари. После се обръща към нас.
— Кой ще коментира тези щуротии?
Ставам и пристъпвам пред подиума.
Пелтро кимва на секретарката.
— Прочетох вашето изложение — казва той. — Няма смисъл да го обсъждаме точка по точка. Вероятно е по-добре да се съсредоточим върху главното.
Началото не ми харесва.
— Доколкото разбирам — продължава Пелтро, — вие искате да представите доказателства, но не разполагате с тях.
— Не е точно така, ваша светлост. Разполагаме с двама федерални агенти.
— Изтървал ли съм нещо? — Съдията прехвърля страниците. Вглежда се, плъзга пръст по редовете. — Мислех, че не сте в състояние да посочите имената им.
— Засега. Стараем се да ги открием.
— Можете ли да ги доведете в съда?
— Смятам, че можем, стига да разполагаме с време.
Райън скача на крака. Усетил е накъде бия — настоявам за ускорен процес и в същото време искам отсрочка.
— Ваша светлост, те сами настояха да побързаме. Делото е насрочено.
— Прокурорът е прав — казва Пелтро. — Нима искате отсрочка още в самото начало?
— Засега не, ваша светлост.
— Отговорът не ми допада.
— Не искаме — казвам аз.
— Това вече е по-добре. Щом вашият клиент толкова бърза, няма да допусна отсрочки. — Пелтро навежда очи към съдебния график върху масата, покрит с парче плексиглас колкото армейско одеяло. После прелиства огромния календар и напълно изчезва зад страниците. — Ако пропуснем датата, следващото ми заседание… — Гласът му заглъхва зад хартиената стена. — Следващата ми… ъъъ… свободна дата е чак в края на септември. А и тогава не е много сигурно, защото ще отскоча на риболов край Ла Пас с яхтата на един приятел. Това означава вашият човек да остане в затвора най-малкото пет месеца.
Той пуска календара и рошавите му вежди подскачат нагоре. Поглежда ме над полукръглите стъкла на очилата. С тия очила е направо съдия и половина.
— Моят клиент би преразгледал искането за отсрочка — казвам аз, — ако се споразумеем за освобождаване под гаранция.
— Защо? Та да ме посрещне в Ла Пас ли?
— Не, ваша светлост.
Този път Райън се разсмива.
— Вече го обсъдихме надълго и нашироко — казва съдията. — Смятам, че при дадените обстоятелства съдът не може да поеме подобен риск. Вашият клиент иска да търси внучката си. Съчувствам му. И аз имам две внучета. Не знам какво бих сторил, ако някой ги отвлече. Но вие сам потвърдихте, че най-вероятно детето е в Мексико. Значи сте наясно къде ще отиде, ако го пусна.