Выбрать главу

— Не само са се познавали — прекъсвам го аз. Не искам да омаловажава оскъдните ни доказателства. — Тя е пренасяла наркотици. Именно по тази причина е арестувана и осъдена. Притежаване на наркотици. И пренасяне. Това може да се провери.

— Чудесно — казва Райън. — Пренасяла наркотици. Да допуснем, че е било за него. Пак липсват каквито и да било доказателства за връзка между този човек и Суейд. Или че изобщо е чувал за нея.

Тук Райън допуска фатална грешка. Усещам го по лицето на Пелтро. Ако Онтаверос съществува и ако Джесика се е замесила в неговия бизнес, достатъчно е човек да хвърли един поглед върху изрезките от мексиканската преса. Нищо чудно при търсенето на Джесика да се е сблъскал със Суейд.

— Мистър Райън, твърдите ли, че няма признаци Суейд да е помогнала за изчезването на Джесика Хейл? — пита съдията.

— Не знаем това, ваша светлост.

Сега Райън вижда каква динена кора си е подложил, но вече нищо не може да промени. Ако Суейд не е помогнала на Джесика да изчезне, къде остава мотивът на Джона за убийство?

— Тогава какво търсят в съобщението за печата на Суейд всички тези обвинения срещу мистър Хейл? Да не би да твърдите, че Суейд няма пръст в цялата работа?

— Не — казва Райън. — Тя очевидно е свързана с тази история.

— Не може и така, и иначе, ваша светлост — услужливо се намесвам аз. — Ако има данни за участието на Джесика в търговията с наркотици, а това е несъмнен факт, трябва да ни се разреши да използваме тази история.

Съдията кимва.

— Защитата се опитва да прехвърли спора към незначителните подробности — казва Райън. — Къде са доказателствата?

— Е, какво искате? — пита ме съдията, без да обръща внимание на Райън.

— Възможност да открием необходимите свидетели в хода на делото — отговарям аз.

Гласът на Райън се вдига с цяла октава.

— Ваша светлост! Истината е, че искат да видят нашата теза, а после да си измислят удобна защита.

На мен ми звучи съвсем справедливо, но не казвам това на Пелтро.

— Молим само за мъничко свобода, ваша светлост.

Пелтро оглежда мен, после Райън. Замисля се.

— Как възнамерявате да засегнете този въпрос във встъпителната си реч? — пита той.

— Имате предвид Онтаверос?

— Да.

— Бих желал да спомена за него.

Всъщност бих желал много повече — да представя завършен образ, да покажа снимката му и дори да го изведа пред заседателите. Кого предпочитате да осъдите? Зад врата номер едно е моят клиент — кротък дядо с жилетка и тиранти; зад врата номер две — виден наркобарон.

— Искате да го споменете по име?

— Да, ваша светлост.

Райън се задъхва от ярост.

— Как е възможно…

— Не съм съгласен — казва съдията. — Какво ще правим, ако не успеете да издирите доказателства в хода на делото? Как да изтрием идеята от умовете на заседателите?

Откровено казано, това би ни навредило повече от самото обвинение. Поемам голям риск, ако спомена Онтаверос във встъпителната реч, а го изпусна в заключителната. Съдебните заседатели имат навика да засичат и наказват подобни провали.

— Не бих разрешил да споменете този човек, ако няма поне мъничко доказателство — продължава Пелтро. — Нещо, което някак да го свързва с жертвата.

— Искате да докажа, че е бил на местопрестъплението?

— Не би било зле — усмихва се Райън.

— А не искате ли и да му сложа пистолет в ръката?

Озъртам се към прокурора, който прави любезен жест: моля, както ви е удобно.

— Едва ли бих поискал чак толкова много — казва Пелтро, — но ми трябва убедително основание да предположа, че онзи Онтаверос е преследвал Джесика Хейл. Може би някакво доказателство, че е знаел или поне е предполагал за участието на Суейд. Сам разбирате, че колкото по-добро е доказателството, толкова по-убедително ще бъде за заседателите. Но не разрешавам да споменавате Онтаверос без основателна причина. Разбрахме ли се?

— А списъкът на свидетелите? — питам аз.

— Ще ви дам свобода. Можете да представите окончателния списък в началото на процеса, но само що се отнася до свидетелите по този въпрос.

— Ваша светлост!

Райън не е слушал внимателно съдията и сега бива наказан.

— Другите си свидетели ще представите според правилника — продължава Пелтро. — Разбрахте ли?

— Да, ваша светлост.

Не съм се надявал чак на такъв успех.

— Можете да ми подготвите документа за подпис. Секретарката ще го свери с протокола. Някакви въпроси?