Райън не е доволен.
— Ваша светлост, нека поне да ни намекне какви свидетели ще призове. Смята ли да доведе Онтаверос?
— Само ако съм с пистолет и защитна жилетка под тогата — заявява Пелтро. — Край на протокола.
Привеждам се към Хари и започвам да събирам документите в куфарчето си, опитвайки се да преценя какво спечелихме и какво загубихме.
— Мистър Мадриани.
Рязко обръщам глава към съдията.
— Друг път да си носите понички.
17
— Напоследък не те разпитвах какво става — казва Сюзан. — Знам, че си зает. Но знам също така, че става нещо, а ти си мълчиш.
Тази сутрин пием кафе с гевречета и плодове. Разпръснал съм документи по кухненската маса на Сюзан, за да избегна неминуемите въпроси.
— Ало, Пол, тук контролният център — казва тя.
Принуден съм да надигна глава.
— Ммм?
— Знам, че си зает.
— Извинявай.
Събирам документите на купчинка и я обръщам наопаки.
— Вечно си зает — казва тя.
— Знам. Когато свърша с това дело, ще имаме повече време. Обещавам.
— Кажи го на дъщеря си.
— Да не е станало нещо?
— Нищо особено, само дето живее тук почти цял месец, без да знае защо. Както и аз.
— Извинявай, че ти я натрапих.
— Не ми пречи — казва Сюзан. — Но нещо не е наред, нали?
— Сара разпитва ли те?
— Не с думи. Ти идваш от време на време. Спиш тук по няколко нощи в седмицата. През останалото време изчезваш. Не те виждаме. Детето почва да се чуди къде е домът му.
— Знам — казвам аз. — Ти беше страхотна.
— Не че имам нещо против. Само искам да знам какво става.
За момент си мисля, че ме подозира във връзка с друга жена.
— Просто съм затънал в работа до ушите. Ден и нощ на педали.
— И преди си имал дела. Никога не съм те виждала такъв.
Въздъхвам дълбоко, отпивам глътка кафе, взимам геврек и го разчупвам. Тя протяга ръка през масата: стига си го усуквал. Очите й ме пронизват като лазери.
Връщам геврека в панерчето.
— Помниш ли онзи ден, когато ти се обадих да вземеш Сара?
— Да.
— Предната вечер ме преследваха хора с кола. Не съм сигурен кои бяха. Но имам основания да смятам, че поне засега ще е по-добре Сара да остане при теб.
— Опасни ли са?
— Не знам, но не бих си позволил риска да оставя Сара у нас, когато отсъствам толкова често.
— Същите хора ли разбиха кантората ти?
— Не съм сигурен. Но е възможно.
— Защо не ми каза?
— Не исках да те тревожа.
Един-два пъти съм й споменавал за Онтаверос, но само като евентуална линия на защитата. Сега разказвам останалото. Тя слуша и ме гледа през масата, докато излагам подробностите.
— Щом знаят къде е кантората, вероятно знаят и къде живея. Затова не исках да оставям Сара сама.
Лицето й става тревожно и тя отправя поглед някъде встрани.
— Разбирам.
Усещам за какво си мисли.
— Много внимавам, когато идвам насам — казвам аз. — Хващам такси от кантората до полицейския участък в центъра. Ако ме следят, едва ли ще влязат там. Имам един познат детектив. Не е точно приятел, но намина в кантората онази сутрин след взлома. Той ме пуска да изляза през задната врата. Хари чака с колата на две пресечки оттам. Той ме докарва. А сутрин идва да ме вземе.
— Ти каза, че колата е на ремонт.
— Излъгах — признавам си аз. — Лина е у нас, в двора. От една седмица не съм я карал. Акумулаторът сигурно вече е изфирясал. Днес ще наема кола — нещо невзрачно — и няма да припарвам с нея до къщи или до кантората.
— Мислиш ли, че още те дебнат?
— Не знам. Ако дебнат, значи много ги бива, защото не съм забелязал.
— Каза ли на онзи приятел детектива за Онтаверос?
— Не ми е приятел. Точно той арестува Джона. Но му казах. Макар че не вярвам да го напише в доклада си. Или ако напише, ще е редактирано много внимателно. Ченгетата не биха желали да обясняват в съда, че разследват този човек, защото ме е преследвал и може би е нахлул в кантората. Това може да подкрепи нашата теория за смъртта на Суейд. Сигурно си мислят, че точно с такава цел съм им казал. Адвокатски трикове. Да вмъкна нещо в протоколите им, а после да го използвам в съда.
— А ти не си чак толкова коварен, нали? — казва Сюзан.
— Честна дума. Мислиш ли, че иначе щях да правя тия околосветски обиколки? Да зарежа Лина на двора и да се возя с такси.
— Като ти гледам колата, не е чак толкова лоша идея — казва тя. — Но знам, че казваш истината. Не би погодил такъв номер на Сара. Смяташ ли, че Онтаверос може наистина да е убил Суейд?
— Възможно е. Във всеки случай изглежда по-вероятно, отколкото да я гръмне Джона. Онтаверос има престъпно минало. Убивал е и друг път. Поне според статиите и федералните агенти, с които разговарях в ресторанта.