— Влезе ли им в дирите? На федералните агенти, искам да кажа.
Поклащам глава.
— Потънаха вдън земя. Обадих се на Мърфи. Притиснах го да ги намери на всяка цена. Никакъв резултат. Казва, че така правели. Изчезвали за месеци. Според Мърф вероятно работят под прикритие някъде в Мексико.
— Докато онзи Онтаверос търси дъщерята на Джона — казва Сюзан.
— И може да се натъкне на внучката му — добавям аз.
— Не мислиш, че ще й направят нещо лошо, нали?
— Не мисля, че се интересуват кого ще прегазят по пътя си. Затова толкова се старая да предпазя Сара. Право да ти кажа, сън не ме хваща.
— И не си казал нищо на Джона?
— Как да му кажа? Старецът и без това ще се побърка в килията. Не искам да сипвам сол в раната. Така поне не знае…
— Рано или късно трябва да му изложиш линията на защитата. Нали не искаш да зяпне в съда, когато небрежно подхвърлиш, че някакъв мексикански наркобарон се кани да убие дъщеря му.
— Съдът може да ме отърве от тая грижа — казвам аз. — Съдията изобщо не ми разрешава да засягам темата без свидетелски показания или официални сведения за връзките между Джесика и Онтаверос.
Сюзан се взира в кафето си, което бавно изстива на масата.
— Едно е сигурно — казва тя. — Повече няма да се прибираш в онази къща. Не и преди да приключи процесът.
— За нула време ще ми свърши бельото.
— Можеш да се разхождаш по организъм — отсича Сюзан. — Поне ще си жив. А и харесвам мъже без бельо под панталона.
— Много си извратена.
Тя се разсмива.
— Искало ли ти се е да зарежеш всичко и да избягаш? На някой необитаем остров.
— Непрекъснато.
— И на мен. Напоследък все по-често. Във вторник имам среща с Надзорния съвет. Изпълнително заседание.
Това означава, че ще е при закрити врати, без журналисти и публика.
— Вестниците още не са надушили — продължава тя. — Според началството ще разискваме персонални въпроси.
Седя мълчаливо и я гледам през масата. Къса черна коса, пламенни испански очи, лице като на Исабела Роселини. Ако не броим двете й дъщери, Сюзан държи единствено на работата си, а сега тя е под заплаха.
— Нали не е свързано с пистолета на Суейд? — питам аз.
Тя енергично поклаща глава.
— Не пряко. Твърдят, че според някаква докладна записка някои от инспекторите ми използвали недопустими методи при разпитите на деца. Че потулваме фактите, за да не стигнат до адвокатите на защитата.
Поглеждам я въпросително.
— Няма такава докладна — казва тя. — При други обстоятелства щяха да ме прикрият. Прокуратурата не би позволила да ме изненадат. Но според мен знаят откъде е дошла информацията за пистолета на Суейд.
— Не съм им казал.
— Знам. И тъй, ти отпадаш. Мисля, че Брауър е разбрал. Той ме предаде веднъж. Не е глупак. Разбира, че борбата е на живот и смърт. Или той мен, или аз него.
— Не можеш ли да поговориш с него?
— За какво? Постъпиш ли нелоялно в малка организация, приказките са излишни. Той го знае. Сега за мистър Брауър има само два пътя. Навън или нагоре.
— Мислиш, че се цели в креслото ти?
— Не би ме учудило.
— Извинявай, че те вкарах в това положение.
— Не си ме вкарал — казва тя. — Отдавна го чаках.
Поглеждам я с недоумение, но Сюзан само тръсва глава и става от масата. Не й се говори.
— Какво ще правиш с внучката на Джона? — пита тя.
— Какво да правя? Ще я търся. Заръчал съм на Мърфи да действа.
— Мислиш ли, че ще открие следа?
— Може би чрез двамата федерални агенти. Те търсят Джесика. Знаят, че има неприятности с Онтаверос. Надявам се това да ги насочи. А междувременно имам си предостатъчно грижи по делото. Чакай да те питам нещо. Какво знаеш за Брад Дейвидсън? Главният съдия.
— Бившият главен съдия — натъртва тя. — Свалиха го в петък следобед.
Това ме изненадва. Сюзан пак се обръща към масата и вижда лицето ми.
— Не знаеше ли?
Поклащам глава.
— В понеделник ще го обявят официално — казва тя. — Съдиите гласуваха тайно, при закрити врати, та после всички да му разправят колко са го подкрепяли. Чух, че щяло да мине като оставка. Запазва си съдийското място. Въпросът е докога. Определено ще има конкурент на следващите избори. Сигурно човек от прокуратурата. Не може да натресеш на съдебните институции иск за двайсет милиона и да ти се размине. — Говори като жена, очакваща да провери това на собствен гръб. — Дейвидсън имаше шанс да се отърве, но го съсипа шумотевицата около убийството на Суейд. Отвориха се старите рани.
— Нали смъртта й сложи край на делото?
— Но не и на хорските приказки — казва Сюзан.