— Знам — отговарям аз и в гласа ми неволно прозвучава разочарование.
Появява се още един носач и двамата почват да товарят кашони върху количката, водейки някакъв тайнствен разговор.
— Беше ми много приятно — казвам аз и се отправям към вратата.
Вече съм почти на прага, когато Дейвидсън подхвърля зад гърба ми:
— Между другото, не си губете времето. През онази вечер изнасях лекция пред група адвокати. — Говори за вечерта, когато беше убита Суейд. — Напуснах съда по-рано, за да не ме засече натовареното движение. Имах и спътник. Стан Чейзид от прокуратурата. Ако искате, питайте го.
— Уверен съм, че е излишно.
Дейвидсън ми каза каквото трябваше. Има буен характер, решителност, цял куп мотиви и желязно алиби.
18
Съдилищата в Америка се проектират с ясната цел обвиняемият да бъде превърнат в част от мебелировката. Масата на обвинението е точно до заседателската ложа, тъй че прокурорът спокойно да намига на заседателите, без опасност да си изкълчи врата.
Аз, Хари и Джона седим десет метра по-настрани, чак в другия край на залата. Между двете маси е изграден подиум, висок почти един човешки ръст и двойно по-широк. Тази трибуна се издига наравно със съдийското място и тъй успешно дели двата враждебни лагера, че дори и да иска, Джона няма как да се озърне към заседателите.
Все едно на баскетболна среща да седиш под скамейките, само че според Хари тук липсва дори утешението да надникнеш от време на време под нечия пола. Със същия успех биха могли да съдят не Джона, а стола под него.
В ложата вече са заели място дванайсет проверени съдебни заседатели и пет резерви вместо шест. Два дни след откриването на делото единият помоли да бъде освободен по здравословни причини.
Общо девет жени и трима мъже. Двама са служители на телефонната компания, която по някакви мистериозни причини почти винаги има представители в съда. Не знам дали е от изблик на гражданска доблест, или просто защото за тия дни им плащат с петдесет процента отгоре.
Няколко от тях са в по-напреднала възраст. При дадените обстоятелства това може да е предимство. Няма начин обвинението да заобиколи историята с внучката на Джона и предположението, че Суейд е имала пръст в нейното изчезване. Нали на това основават цялата си теория за мотива.
От другата страна на парапета, точно зад прокурорската маса, седи овдовелият Харолд Морган, съпругът на Суейд. Той е висок, строен, изискан, с папийонка и прошарена коса, сресана отляво на път. Прилича на завеян професор от някой елитен колеж, само че при допир до журналисти се превръща в истински динамит. Преди малко го видях в коридора да повтаря спокойно пред камерите, че иска единствено справедливост.
Когато го попитаха дали би одобрил смъртна присъда, ако Джона бъде признат за виновен, Морган погледна журналиста и каза, че предпочита да отложи преценката си, докато се запознае с фактите.
Мери Хейл е зад парапета откъм нашия край — толкова близо, че в паузите Джона може да размени по някоя дума с нея. Тя се тревожи за здравето му. Почнал е да вдига кръвното през последната седмица. Докторът го посещава почти всеки ден и проверява дали си взима лекарството.
Макар че Джона е потиснат, имаме едно предимство в обществената битка за симпатиите на съдебните заседатели — добродушния му характер. Той се усмихва на целия свят, на заседателите в ложата, на по-възрастните жени, на младичката касиерка, на продавача от автокъща, на учителката от Саут Бей и на счетоводителя от детските ясли в Ла Меса. Някои от тях също му се усмихват.
Счетоводителят ни тревожи. Райън се бореше с нокти и зъби да го включи, а когато стигнахме до него, вече бяхме изчерпали квотата си от възражения и стреляхме с халосни патрони.
Хората с педантичен ум могат да представляват сериозен проблем, когато се обсъждат доказателства. Те обичат сметката под черта да излиза вярна във всяка колонка. За жалост фактите по един процес, както и повечето житейски тайни, рядко са толкова спретнати. Когато настъпи хаос, дълбокомислените люде имат склонност да налагат свой собствен ред, като запълват празнотите с предположения. Знае се, че учени, инженери и математици представляват голям риск за защитата. Дадеш ли им задача, захващат се да я решат и при това нерядко заобикалят инструкциите на съдията.
Точно на такива догадки се надява Рубен Райън. Цялото обвинение се крепи на косвени улики — от онези, дето най-често надяват на обвиняемия раиран костюм и го пращат в отделението за осъдени на смърт.
Днес Райън разчепква въпроса за смъртта. Съдебният лекар е дребосък с миши очички зад две дебели лупи за телескоп в рогови рамки. Името му е Хауърд Морис. Сега полага всички усилия да обясни на заседателите, че Суейд не е умряла от старост.