Джона е отчаян, а сега си намира съюзник. Всеки, който не познава Хари, би се изкушил да каже, че прави това от алчност. Но аз го познавам. Той е мека душа. Вижда моралната страна на проблема. Дори Джона да нямаше пукната пара, Хари пак би ме подтикнал да нападнем поредната вятърна мелница. Богатството на Джона просто облекчава нещата.
— Можем да го проучим — казвам накрая аз.
Наоколо грейват усмивки, раздава се пухтене и бликва облак тютюнев дим.
2
Спокоен съботен следобед. Мия чинии на мивката. През прозореца виждам Сюзан и момичетата на дворчето край басейна.
Коронадо е остров само в колективните копнежи на своите жители. Със Сан Диего го свързва дъгата на огромен мост, срещу който местните хора се бориха години наред и който днес минава над пристанището на изток. На юг десеткилометрова пясъчна ивица, известна под името Силвър Странд, се простира покрай океана към селищата около Саут Бей и мексиканската граница.
Ние със Сара се присъединихме към тия бегълци от двайсет и първи век.
Къщата ни не е голяма. Намира се на Джей Авеню, недалеч от Аламеда — малка едноетажна къщичка със старомоден покрив, варосани стени и малки прозорчета отвсякъде. Място, което и двамата със Сара можем да наречем „дом“. Мъчим се да възстановим това забравено чувство в един непознат нов град и без Ники.
Къщата се намира в дъното на двора, отделен от улицата с висока ограда, по която зеленеят пълзящи растения. Има бял пилон с американското знаме. Тъкмо той привлече вниманието на Сара. Аз пък се поблазних от усамотението зад високата ограда.
На юг къщите са по-големи и по-скъпи, част от тях напомнят имения, докато стигнеш до Оушън Булевард, където започват богаташките резиденции. Няколко пресечки по-нататък е „Дел Коронадо“, прославен от Мерлин Монро като флоридски хотел във филма „Някои го предпочитат горещо“. И днес си е все тъй горещо, само че е много скъпо.
Купихме бунгалото, защото Сара реши, че е симпатично, и защото басейнът й хареса. Той е с неправилна форма, съвсем малък.
Днес по-малък от него е само банският костюм на Сюзан, който едва би стигнал за превръзка върху окото на някой пират. Тя се изтяга на шезлонг в другия край на басейна, отпива чай с лед от висока чаша и чете. Сюзан е страстна читателка. До обяд видя сметката на сутрешния вестник, а сега прелиства някакви служебни документи. Не може да живее без работа.
Изпускам една чаша в мивката. За щастие водата я спасява от счупване. Сега не ми е до съдовете. Вперил съм поглед в Сюзан. Тя има атлетична фигура, сякаш отлята от най-фина стомана и покрита с бронзов загар; изящни дълги крака без грам тлъстина. За премахване на излишните килограми посещава с монашеско усърдие фитнес клуба почти всеки ден. Макар да е пределно женствена, Сюзан Маккей умее да трупа мускули като професионален културист. Понякога си я представям как ме спасява на плажа от някой бияч, докато онзи се мъчи да ми ритне пясък в лицето.
Висока е, само с четири-пет сантиметра по-ниска от мен, има лебедова шия, високи скули и черна коса, подстригана безмилостно късо и сресана на път отляво, както правят някои фотомодели.
На собствен гръб узнах, че въпреки кротката фамилия Маккей тя притежава огнен латиноамерикански темперамент. Името и двете дъщери са единственото й наследство от тринайсет години брак. Не си сменила фамилията заради децата.
По баща се нарича Монтоя. Родена е в Сан Диего. Родът й е тук от толкова поколения, че вече не ги брои. Според родовите легенди някога един далечен прадядо получил земи по тия места от испанския крал.
Сюзан плъзва поглед над документите и ме засича как я зяпам през прозореца. Махва ми да изляза.
С жест отвръщам: След малко.
Белите й зъби проблясват за миг в заразителна усмивка.
Чувам как децата се кикотят в басейна. Свалям кърпата от рамото си, слагам я до поставката за сушене на съдове и тръгвам към хола, откъдето една остъклена врата води право към дворчето. Когато я отварям, сякаш някой надува до дупка децибелите на плискането и детския смях.
— Татко, идваш ли?
Сара е опряла лакти върху ръба на басейна, мократа й коса блести, а по луничките около носа й се стичат капки.
— Не. Първо ще ми намаже гърба — казва Сюзан. Тя вече сваля облегалката на шезлонга и се преобръща по корем.
— После ще дойдеш ли да поплуваш? — упорства Сара. — Моооля ти се!
— След малко — обещавам аз. — Вие си поиграйте, а аз имам да свърша нещо за Сюзан.
— Недей да се преструваш, че ти тежи.