— Не е ли факт, докторе, че правилната процедура изисква да се покриват ръцете на жертвата буквално при всяко убийство, за да не бъдат заличени евентуални улики?
— Някои хора го правят — казва Морис. — Въпрос на преценка.
— Така ли? Значи всичко зависи от вашата преценка?
Той кимва.
— И все пак според вашия доклад по ръцете на жертвата са открити следи от барут?
— Както казах, защитно движение от нейна страна.
— По опакото на китката? — питам аз.
Това го кара да млъкне.
— Обичайно ли е при защитно движение жертвата да вдигне ръка с длан към себе си?
— Възможно е, ако няма време — казва той.
Аз удрям с доклада по подиума.
— Не е ли факт, докторе, че барутните следи, които открихте по дясната ръка на убитата, съвпадат с възможността тя да е държала оръжието? Че открихте следи и по другата й ръка и че двете ръце са били върху пистолета в момента на изстрела.
Райън скача на крака.
— Възразявам, ваша светлост. Няма никакви доказателства, че става дума за самоубийство.
Ето че обвинителят сам пося семето на съмнението. Бързам да се възползвам.
— Не съм казвал подобно нещо. Но след като обвинението засегна този въпрос, в случая има точно толкова признаци за самоубийство, колкото и за убийство.
Райън удря с юмрук по масата.
— Възразявам.
— Съдебните заседатели да не взимат предвид последната забележка — казва Пелтро. — Мистър Мадриани, не желая да слушам повече за това.
— Да, ваша светлост.
— Настоявам въпросът да бъде отхвърлен — казва Райън.
— Какъв беше въпросът? — пита съдията.
— Попитах свидетеля дали барутните следи по ръцете на жертвата съвпадат с възможността тя да е държала оръжието.
— А аз протестирам — казва Райън. — Въпросът подсказва извод, който не се подкрепя от доказателствата.
— Какъв извод? — питам аз кротко.
Той ме поглежда свирепо. Не иска да затъне още по-дълбоко с обяснения пред заседателите. Знае, че се насочвам към пистолета на Суейд.
Пелтро ни махва да се приближим и дава почивка на заседателите. Те се изнизват един по един, следвани от пристава.
— Каква е тази препирня?
Пелтро оглежда Райън от подиума. Няма представа накъде бия, защото се отказах от встъпителна реч. Трябваше да го сторя, за да си спестя споменаването на Онтаверос с надеждата, че тепърва ще открия доказателства.
— Той се мъчи чрез моя свидетел да вкара пистолета в ръцете на жертвата — обяснява Райън. — Няма никакви доказателства, че се е застреляла.
На първия ред двама репортери проточват шии над парапета да разберат какво става. Пелтро ги забелязва и размахва пръст.
— Май ви се иска да пийнете по едно кафе навън.
И конкуренцията да им заеме местата? В никакъв случай! Двамата бързо се облягат назад.
Пелтро ме поглежда.
— Има доказателства — казвам аз, — че жертвата е притежавала пистолет. Калибър .380.
Веждите му подскачат. Той се озърта към обвинителя.
— Няма абсолютно никакви признаци да го е носила по време на убийството — казва Райън.
— Твърдите ли, че с това оръжие е извършено убийството? — пита ме Пелтро.
— Смятаме го за възможно, ваша светлост.
— Оспорвате ли, че е притежавала пистолет? — обръща се съдията към Райън.
— Не, ваша светлост.
— Открихте ли пистолета? Нейния, искам да кажа.
Райън поклаща глава.
Пелтро е чул каквото му трябва. Обляга се назад.
— Ще разреша въпроса — казва той и ни махва да си вървим по местата.
Довеждат заседателите. Изглежда, тия дни ще им се събере доста движение.
— Доктор Морис, ще ви попитам отново. Не е ли факт, че барутните следи по ръцете на жертвата съвпадат напълно с възможността да е държала пистолета?
— Възможно е — казва свидетелят. — Нещата не са съвсем ясни.
— Чудесно. Да се спрем върху дясната ръка. Известен ли ви е терминът „обратна струя“ при изстрел?
— Мисля, че да.
— И как ще изтълкувате този термин?
— Че когато някой държи пистолет и стреля, част от барутния нагар отлита назад върху ръката му.
— И къде точно пада? Върху дланта ли?
— Не.
— Защото дланта е стисната върху дръжката, нали така?
— Да.
— В такъв случай къде остават барутните следи, докторе?
Той докосва дясната си китка между палеца и показалеца и плъзва пръст по-нагоре.
— По опакото на китката.
— А къде открихте барутни следи по дясната китка на жертвата? Не беше ли точно там?
— Донякъде — казва той.
— Благодаря, докторе.
19
Когато тази вечер двамата с Хари се връщаме от съда, Мърфи седи на стъпалата пред кантората. Аз подмятам претъпкано куфарче. Хари ме следва със сгъваема количка. Мъкне две големи кутии за документи и върху тях отворен кашон — сведения за доказателствата на обвинението, както и данни, които можем да използваме срещу вражеските свидетели.