— Прецакала ли е и Онтаверос? Дали не го е предала, да речем, на федералните?
— Нищо не знам. — Кроу предпазливо разтрива лакътя си. Лежи разкрачен, с прегънати крака. — Знам само, че никой не можеше да й предложи повече от Онтаверос.
Повдигам въпросително вежди.
— Джесика беше затънала до ушите — обяснява той. — Вечно киснеше над огледалцето, ама не да се зяпа, а да смърка снежец. Пък онзи скапан мексиканец имаше „сняг“ за цяла лавина. Тя разправяше, че с него била като във виелица. Прииска ли й се — заповядай! Срещах се с нея от време на време, но щом налетя на Онтаверос, всичко свърши.
— Но си я видял, когато се върна на север, нали? Когато донесе наркотиците.
Очите му се превръщат в тесни цепки.
— Не знам — казва той. — Нали ти казах, виждахме се веднъж-дваж след това. Ама не знаех с какво се е захванала.
— Чух, че ходела заедно с теб по хорските къщи.
— А, това ли. То беше между другото.
— За теб или за нея?
— За нея. Джеси беше голяма откачалка. Особено като се надруса. Обичаше да живее на скорост. Да рискува. За нея си беше само забавление. Нали ме разбираш?
— Не. Обясни ми.
— Искаше да обираме разни къщи, докато хората спят.
Нали разбираш, нощем. С ножове и черни дрехи. Усетят ли, гръмват те като едното нищо. Мислят си, че идват дивите мексиканци да им резнат гърлата.
— А пък то само някаква откачалка с касапски нож — казвам аз.
— Аха. Искаше да лазим из тъмното, докато скапаняците хъркат в леглата. Адски си падаше по тия простотии.
— Тя взимаше част от стоката, нали?
Той ме поглежда неуверено.
— Крадените вещи — пояснявам аз.
— Ами да. Една част. Разни работи, дето се продават по-трудно. Дрехи. Компютри. Умираше за секси бельо. Дай й бикини прашка с пайети и отива направо в рая. После цял час не може да се опомни.
— Чух, че част от нещата у нея били много ценни — казвам аз.
— А, ченгетата все ги раздуват тия работи. Гледат да те накиснат пред съдията, та да останеш по-дълго в панделата. Давах й само боклуци.
— После теб те спипаха. За обирите.
Той кимва.
— А тя замина за наркотици, така ли?
— Да.
— И повече не си я виждал?
— Нали ти казах вече. Не съм.
— И Онтаверос ли не си виждал?
— Защо все питаш за него?
— Просто искам да проверя дали не си се объркал — казвам аз. После поглеждам Мърфи и кимвам.
Той бърка във вътрешния джоб на спортното си сако, вади сгъната хартийка, пристъпва напред и потупва Кроу по рамото с нея.
— Уведомен си — заявява Мърфи.
— Туй пък кво е? — отдръпва се Кроу като попарен.
— Призовка да се явиш в съда вдругиден — обяснявам аз. — Точно в девет сутринта. Адресът е посочен.
— Защо?
— Не питай, ами гледай да бъдеш точен — казвам аз. — Не дойдеш ли, ще се обадим в комисията по помилването. Това е призовка от съдия. Ако не я изпълниш, хващат те за задника и отиваш в пандиза. Разбра ли?
Той кимва.
За всеки случай обяснявам още веднъж:
— Това е законна призовка на съда. За неизпълнение могат да преразгледат освобождаването ти. И повярвай ми, ще положа всички усилия да го направят.
Мърфи му подхвърля визитна картичка.
— Ако имаш проблеми, обади се на този номер.
Кроу взима картичката и я оглежда, после вдига очи към мен.
— Кой си ти?
— Не ти трябва да знаеш кой съм. Просто ще идваш в съда всеки ден точно в девет, докато ми потрябваш. Разбра ли?
— Нищо не знам за наркотиците — казва той.
— Разбра ли ме?
— Да.
В мишите му очички тлее злоба, но страхът е по-силен.
Показанията на един бивш затворник може и да не струват кой знае колко. Райън ще го сдъвче за нула време. Но все пак той е моето основание да свържа Джесика с Онтаверос — първата брънка от веригата, която ми е необходима, за да вградя мексиканеца в защитата.
20
След като се опари зле с медицинските възгледи за убийството на Суейд, Райън се насочва към по-стабилна почва — основанията му да обвини Джона в това престъпление. Прокуратурата прегрупира силите си, а аз съм научил един урок: всичко трябва да е просто и ясно.
— Бихте ли казали името си за протокола? — пита Райън.
— Джон Брауър.
— Какво работите, мистър Брауър?
— Работя като инспектор в окръжната Служба за закрила на децата.
— И как ще опишете задълженията си в най-общи линии?
— Занимавам се с надзор, или поне се занимавах доскоро. — При тия думи Брауър поглежда към мен. — Сега ми възлагат предимно проучвания наместо. Престъпления срещу децата. Наранявания, понякога смъртни случаи. Разследваме жалби за жестоко или нехайно отношение към децата.