— Значи сте пълноправен полицейски служител и можете да арестувате нарушители на закона?
— Така е.
Брауър леко се изпъчва и хвърля поглед към заседателите.
— Полицай Брауър…
— Инспектор — уточнява свидетелят.
— Извинете. Инспектор Брауър, искам да насоча вниманието ви към края на пролетта. Имахте ли възможност някъде около седемнайсети април да посетите кантората на защитника по това дело Пол Мадриани?
Аз скачам на крака.
— Протестирам. Всичко, което свидетелят е чул и видял в кантората ми, докато съм разговарял със своя клиент, не подлежи на разгласяване.
— Не е така — казва Райън. — Свидетелят е бил поканен в кантората от мистър Мадриани. Адвокатът не е възразил срещу неговото присъствие. Не е възразил и обвиняемият мистър Хейл. Всъщност и двамата са желаели той да присъства.
— Стига — казва Пелтро. — Нито дума повече.
Съдията клати глава. Ядосан е, че Райън навлиза в подробности още преди съдът да реши дали заседателите трябва да чуят свидетеля. Кимва ни да се приближим. Събираме се около най-отдалечения ъгъл на масата и започваме да си шушукаме. Накрая Пелтро вдига глава и махва с ръка към ложата.
— Обявявам почивка за заседателите. Вървете да пиете по едно кафе.
Заседателите тръгват навън, преди да са престояли и един час в ложата. Това е второто прекъсване за днес. Докато приключим, всички ще се тресат от кафетата, а пушачите ще се чудят накъде да кръшнат за по една цигара.
Приставът опразва ложата. Вратата на заседателската стая хлопва.
— Е, казвайте сега каква е цялата работа.
— Мистър Райън не казва истината. Не съм канил мистър Брауър в кантората си. Помолих неговата началничка да ме посети по служебен въпрос, свързан със закрилата на децата. Тя го доведе.
— Тя каза, че сте поискали да присъства инспектор.
Не отговарям. Само това оставаше — Райън да ме подлага на кръстосан разпит.
— Мога да го докажа, ако съдът разреши на свидетеля да обясни как е попаднал при мистър Мадриани — казва Райън.
Пелтро поглежда към мен.
— Някакви възражения?
— Не смятам, че има значение как е попаднал при мен.
— Може и да не се съглася, ако вие с клиента доброволно сте нарушили пред него адвокатската тайна. — Съдията кимва на Райън. — Задайте въпрос.
Райън се ухилва до ушите.
— Инспектор Брауър, разговаряхте ли лично с мистър Мадриани, преди да посетите кантората му на седемнайсети април?
— Не. Моята началничка ме покани.
— И коя е тя?
— Сюзан Маккей. Директор на Службата за закрила на децата.
— А да ви е известно дали мисис Маккей е разговаряла лично с мистър Мадриани?
— Каза, че е разговаряла. Че той я поканил в кантората си. Спомена още, че той желаел да присъства инспектор от службата. Затова ме покани.
— Предположения — обаждам се аз.
— Може би ще желаете да призовем Сюзан Маккей? — пита Райън.
Гледа ме тъй, сякаш стиска зареден пистолет. Страшно му се иска да разгласи факта, че сме любовници, че тя е открила данните за пистолета на Суейд и помага на защитата. Дори да не изкопчи всичко това пред заседателите, все пак ще влее малко отрова в ума на съдията.
— Продължавайте, мистър Райън.
— И тъй, вие присъствахте на срещата по покана на мисис Маккей?
— Да — казва Брауър.
— Беше ли уведомен мистър Мадриани, че сте служител на закона?
— Беше.
— Присъстваше ли по това време обвиняемият Джона Хейл?
— Присъстваше.
— И беше уведомен, че сте инспектор от службата?
— Точно така.
— Значи не е било тайна кой сте и какво търсите там?
— Ни най-малко.
— А след като бяхте представен, изложиха ли мистър Мадриани и мистър Хейл съвсем доброволно по каква причина желаят да се срещнат с вас и мисис Маккей?
— Да.
— И каква беше тази причина?
— Искаха от нашата служба помощ за издирване на внучката на мистър Хейл, която беше изчезнала.
Отново скачам от стола.
— Изчезнала! Детето беше отвлечено от Золанда Суейд.
Заседателите са навън, но журналистите на първия ред трескаво драскат в бележниците си.
— Обвиняемият спомена нещо такова — казва Брауър.
— Но не са направили опит да пазят тайна, например да се отдръпват, да разговарят встрани от вас?
— Така е.
— Нямам други въпроси — казва Райън. — Освен ако мистър Мадриани държи да поканим мисис Маккей да обясни какво точно са си говорили преди тази среща.
Райън ме поглежда така, че неволно се питам дали Сюзан не чака отвън с призовка в ръката.
Там е проблемът, че по време на срещата нямаше какво да пазя в тайна — нищо, освен нелепото избухване на Джона, което не бих могъл да предвидя. Когато се срещнахме, нямаше престъпление. Суейд още бе жива.