— Не съм сигурен дали ни трябват още свидетели — казва съдията. — Мистър Мадриани, желаете ли да разпитате свидетеля?
— Не, ваша светлост.
Каквото и да попитам, камъкът вече е хвърлен, злото е сторено.
— Ваша светлост, смятам твърдението си за доказано — казва Райън. — И моля да ми разрешите да разпитам за разговора, проведен пред мистър Брауър в кантората на защитника.
Пелтро ме поглежда от подиума.
— Съжалявам, мистър Мадриани, но в случая не виждам нарушение на адвокатската тайна. Възражението се отхвърля.
— Ваша светлост, моля да вземете решение относно целта на показанията. Да потвърдите, че обстоятелствата не налагат пълна отмяна на адвокатската тайна.
— Мистър Райън, не предлагате такова нещо, нали?
Райън се колебае. Повдига вежди и свива рамене, сякаш иска да каже: Защо не? На глас не изрича нищо заради протокола; въпросът остава нерешен.
— След като мълчите, аз ще реша вместо вас — казва Пелтро. — Решението ми се отнася само до срещата, на която са присъствали мистър Брауър и мисис Маккей. Всичко друго е забранена територия. Ясен ли съм?
— Напълно — казва Райън.
Заседателите се връщат.
— Инспектор Брауър, бих искал да опресня паметта на съдебните заседатели. Казахте, че на седемнайсети април заедно с мисис Маккей сте присъствали на среща в кантората на мистър Мадриани.
— Точно така.
— Не е ли това същият ден, в който бе убита Золанда Суейд?
— Да. Мисля, че беше убита рано привечер.
— Възразявам. Свидетелят се позовава на непотвърдени факти, чието доказване е извън неговата компетентност и осведоменост, освен ако знае повече, отколкото твърди.
Досега следствието не е установило с точност времето на смъртта и Брауър се опитва да представи предположенията за факти.
— Последната част от отговора да бъде заличена — казва Пелтро. — Съдебните заседатели да не взимат предвид каквито и да било намеци за времето на смъртта или че е извършено убийство. Наша работа е да го установим. — Той се обръща към свидетеля със сурово смръщени вежди. — Мистър Брауър, направете една услуга на всички ни. Слушайте въпроса внимателно и отговаряйте само каквото ви питат. Разбрахте ли?
— Да. Ясно. Извинявайте, ваша светлост.
Брауър е дошъл с дебело спортно сако и започва да се поти.
— Може ли да се смята, че срещата и смъртта на жертвата са били в един и същ ден? — опитва се да му помогне Райън.
— Да. Така смятам.
Брауър търси с поглед одобрение от съдията. Но вижда само физиономия на каменен идол.
— По кое време пристигнахте в кантората на мистър Мадриани?
Брауър се замисля. Не иска пак да го хокат.
— Трябва да е било около единайсет преди обяд.
— Заедно с мисис Маккей ли пристигнахте?
— Не. Пътувахме отделно. Аз имах работа навън и тя ми прати съобщение по пейджъра. Разговаряхме по телефона. Мисис Маккей ми даде адреса и каза, че ще се срещнем там.
— Значи е взела собствената си кола?
— Точно така.
— По кое време пристигна тя в кантората на мистър Мадриани?
— Приблизително десет минути след мен.
— Значи около единайсет и десет?
— Приблизително.
— Заварихте ли мистър Мадриани, когато пристигнахте?
— Не, но там беше неговият партньор — казва Брауър.
— Моля да бъде отбелязано в протокола, че свидетелят разпозна мистър Хайндс. А обвиняемият мистър Джона Хейл беше ли в кантората, когато пристигнахте?
— Не.
— Къде беше мистър Мадриани по това време? — пита Райън.
— Казаха ни, че…
— Възразявам, свидетелят прави предположения.
— Приема се.
— Кога пристигна за срещата мистър Мадриани?
— Около… — Брауър се замисля. — Около четирийсет и пет минути след мен.
— Това означава единайсет и четирийсет и пет, нали?
— Така ми се струва.
— А придружаваше ли го обвиняемият Джона Хейл?
— Да. Дойдоха заедно.
— Значи през деня, когато е загинала жертвата, около единайсет и четирийсет и пет преди обяд, освен вас в кантората на мистър Мадриани са се събрали мисис Маккей, мистър Хейл, мистър Мадриани и мистър Хайндс. — Райън изрича това, сякаш става дума за някакво съзаклятие. — Каза ли ви мистър Мадриани защо е закъснял?
— Не.
— Каза ли ви къде е бил… през онази сутрин?
Брауър се втренчва в прокурора. Няма представа какво иска Райън — дали се мъчи да изтъкне къде точно съм бил преди срещата, защо съм закъснял или нещо друго.
Усещайки, че свидетелят може да се обърка, Райън добавя:
— Позволете да задам въпроса по друг начин. Разказа ли мистър Мадриани на вас и останалите присъстващи за друга своя среща, която се е състояла същата сутрин?