— А, това ли — каза Брауър. Сега вече е наясно. — Да. Разказа ни. Каза, че ходил до Импириъл Бийч да се види със Золанда Суейд в ателието й.
— Там, където по-късно бе открит трупът на жертвата?
— Протестирам.
— Ваша светлост, същата вечер свидетелят е бил на местопрестъплението — казва Райън. — Защитата знае това.
Райън ме поглежда. Усмихва се. Знае много добре, че сега ще ме забие в земята.
— Ако свидетелят знае това от личен опит, може да отговори — съгласява се Пелтро.
— Да — отговаря Брауър. — Той каза, че е ходил в ателието й. Там, където по-късно откриха трупа.
— А каза ли мистър Мадриани защо се е срещал с жертвата?
— Каза, че искал да я разпита за внучката на мистър Хейл. Искал да разбере какво знае Золанда Суейд за изчезването на детето.
— Спомена ли мистър Мадриани дали срещата със Золанда Суейд е била успешна?
— Не. Била пълен провал.
— Обяснете какво разбирате под „провал“.
— Суейд дала на Мадриани съобщение, което се канела да разпрати до вестниците и телевизионните станции.
— Какво пишеше в това съобщение?
Аз скачам на крака.
— Възразявам! Документът говори сам за себе си.
— Свързано е с мотива — възразява Райън. — Ще задам въпроса по друг начин. Обясни ли Мадриани пред всички ви какъв е текстът на съобщението?
— Да.
— И какво имаше в съобщението според мистър Мадриани? — пита Райън, без изобщо да се смущава, че излиза извън рамките на приличието.
— Според мистър Мадриани съобщението обвинявало мистър Хейл в кръвосмешение с дъщеря му, както и в тормоз на малката Аманда.
Влагайки тия думи в устата ми, Брауър постига много по-силен ефект, отколкото ако беше казал какво е прочел в документа.
— Чу ли това мистър Хейл?
— Чу го.
— И каква бе неговата реакция?
— Беше много сърдит. Бих казал, че изпадна в ярост — отговаря Брауър.
— Имаше ли възможност мистър Хейл да види въпросното съобщение във ваше присъствие?
— Разбира се. Всички го видяхме. Предавахме си го от ръка на ръка.
— Каза ли нещо мистър Хейл?
— Интересуваше се защо законът не може да спре действията на мисис Суейд.
— Обясни ли му някой?
— Да. Мисис Маккей му каза, че нашата служба я е проучвала няколко пъти, но не сме установили закононарушения. Нищо, за което да бъде арестувана или по някакъв друг начин да се ограничат действията й.
— И как прие това обвиняемият?
— Ядоса се още повече.
— Каза ли нещо друго?
— Да. Каза, че щом законът не може да се справи със Золанда Суейд, има и други начини за действие срещу нея.
В момента, когато Брауър изрича това, Райън се обръща и поглежда заседателите, за да се убеди, че са разбрали. Показанията достигат върха си — сякаш самият Мойсей на планината вижда как Божият пръст изписва скрижалите.
— Обясни ли какво има предвид? — пита Райън.
— Той искаше ние, тоест хората от службата, да принудим жертвата да ни каже какво се е случило с внучката му.
— Обвиняемият е искал да използвате сила?
— Така каза.
— Какво му отговорихте вие?
— Мисис Маккей му каза, че не можем да го направим. Че не е възможно в рамките на закона.
— И какво отвърна обвиняемият?
— Тогава той каза, че законът не действа, или нещо подобно. После добави, че знае много добре какво ще направи самият той. Щял да отиде и да извие врата на кучката. Щял да разбере къде е детето. И ако се налагало, щял да я убие.
— Да убие кого?
— Каза, че щял да убие Золанда Суейд. Това бяха думите му.
Райън оставя заседателите да осмислят това изявление, докато той отива до масата си и почва да рови в една от книжните торби за веществени доказателства. След малко кара Брауър да разпознае пурата, която му подари Джона в кантората.
— Опита ли се някой да ви попречи да предадете на полицията това веществено доказателство? — пита Райън.
— Възразявам.
— На какво основание? — пита Пелтро.
— Въпросът не е по същество — казвам аз. — Не е повдигнато обвинение за укриване на улики.
Райън отново се мъчи да намеси Сюзан. Вероятно си отмъщава за помощта, която тя ми оказа с пистолета на Суейд.
— Оттеглям въпроса — казва Райън. След това се прехвърля към същата вечер, когато Хари, Сюзан и Брауър дойдоха да ме търсят в киното. — Какво стана после? — пита той.
— Мисис Маккей… Всички бяхме във фоайето на киното и мисис Маккей каза на мистър Мадриани какво се е случило. Той поиска да отиде на местопрестъплението.
— На местопрестъплението? Там, където лежеше трупът на жертвата?
— Да.
— Каза ли защо?
— Не каза с думи, но беше ясно — отговаря Брауър.