Райън поглежда заседателите и едва се удържа да не намигне.
— Какво стана по-нататък? — пита той.
— Мисис Маккей ми заръча да го откарам там.
— Защо заръча точно на вас?
— Защото аз имам полицейски пълномощия. Тя знаеше, че мога да го преведа през загражденията.
— И преведохте ли го?
— Не по своя воля — казва Брауър.
— Но все пак го отведохте там?
— По заповед на пряката си ръководителка.
— Вярно ли е, че мисис Маккей е приятелка на мистър Мадриани?
— Така съм чувал — отговаря Брауър.
Пелтро гледа втренчено от подиума и се чуди докога Райън ще си играе с търпението му.
— Имахте ли чувството, че тази молба да отведете мистър Мадриани на местопрестъплението, особено като се има предвид сутрешната ви среща… имахте ли усещането, че това не е редно?
— Възразявам — обаждам се аз. — Тълкуване на фактите.
— Свидетелят е полицейски служител — казва Райън. — Би трябвало да знае кога е редно да минава през загражденията и кого може да води със себе си.
— Добре, разрешавам въпроса — казва Пелтро.
— Да, смятах го за нередно — отговаря Брауър, още преди съдията да е довършил.
— Но все пак отидохте там.
— Да. Както казах, против волята си.
— Видяхте ли трупа?
— Не съвсем. Той лежеше зад паркиран автомобил и видяхме само част от крак.
— Работеха ли в това време криминалистите?
— Да, работеха.
— Показаха ли ви някаква находка в присъствието на мистър Мадриани?
— Да. Казаха, че са открили улики около тялото и един от тях ми показа нещо.
— Какво?
— Бяха открили пура — казва Брауър. — Или по-точно останки от пура, изпушена и загасена.
— Имаше ли нещо особено в тази пура? — пита Райън.
— Да. Тя изглеждаше точно като онази, която получих от обвиняемия същата сутрин в кантората на Мадриани.
21
— И тъй, вие сте експерт по пурите?
— Не. Не съм казвал такова нещо.
— Колко често пушите пури?
— Не знам.
Когато настава мой ред да го разпитвам, Брауър далеч не е тъй любезен, както вчера пред Райън. Разполагал е с цяла нощ, за да обмисли какво предстои. Сега седи на свидетелското място и ме гледа с недоверчиви очи.
— Веднъж месечно? — питам аз.
— Не толкова често — казва той.
— Веднъж на два месеца?
— Вероятно още по-рядко.
— Може би пушите пури само когато са без пари, когато някой друг ви почерпи?
Намекът за скъперничество го кара да трепне. Сега долавям в очите му злоба.
— Купувам си от време на време. Пуша ги, когато имам настроение.
— Кога за последен път си купихте пура, мистър Брауър?
— Не знам. Не си спомням — отговаря той, без да се замисли.
Посочвам масата за веществени доказателства.
— И все пак можете от пръв поглед да определите, че онази пура в найлоновата торбичка, която мистър Райън ви показа вчера, е от същата марка и същия вид, като угарката, която ви показа криминалистът през онази нощ зад ателието на Золанда Суейд?
— Изглеждаше същата — казва той.
— Тъмно ли беше през онази нощ зад ателието?
— Знаете много добре, че беше.
— Колко време гледахте угарката? Онази, която ви показа криминалистът?
— Не знам — казва той. — Няколко секунди.
— Докоснахте ли я? Взехте ли я в ръка?
— Не. Тя беше улика. Уликите не бива да се докосват.
Това сигурно го е чул по телевизията.
— И къде беше угарката, когато я видяхте?
— Нали бяхте там — казва той. — Знаете къде беше.
— Искам да го кажете на заседателите.
— Беше в плик — отговаря той, гледайки заседателите. — Книжен плик.
— Значи на един тъмен паркинг вие погледнахте за броени секунди угарка в леко открехнат книжен плик и успяхте да определите със сигурност каква марка е?
— Възразявам — обажда се Райън. — Зашитата преиначава думите на свидетеля. Той не е казвал нищо за марката. Каза просто, че приличала на онази, която му дал обвиняемият в кантората на мистър Мадриани.
— Позволете да задам въпроса по друг начин. Знаете ли от каква марка бе пурата в плика през онази нощ?
— Изглеждаше същата — казва Брауър.
— Не ви питам това. Знаете ли каква марка беше пурата в плика?
Мускулите по лицето на Брауър се разтягат като гумена маска. Той поглежда Райън, после пак се обръща към мен.
— Може би каквато пушите вие? — казва той и се озърта към ложата, но нито един заседател не се усмихва.
— Беше ли „Панатела“? „Корона“? Може би „Малка корона“? Или „Двойна корона“?
— Не знам. Както казах, не съм експерт по пурите.
— Не е ли факт, мистър Брауър, че не можете да ни кажете със сигурност каква пура видяхте в плика през онази нощ? Нито пък каква пура ви подари мистър Хейл в моята кантора.