— Казвам само, че изглеждаха еднакви.
И това е достатъчно, за да ни съсипе пред заседателите. Просто един обикновен човек обяснява впечатлението си.
— Отговорете на въпроса — настоявам аз.
— Какъв беше въпросът? — пита Брауър.
— Можете ли да ни кажете точно какъв вид или марка беше пурата в плика зад ателието на жертвата?
— Не.
— Можете ли да ни кажете точно каква марка пура ви даде мистър Хейл в кантората ми?
— Не.
— Значи угарката, която видяхте онази вечер на местопрестъплението, може да е била съвсем различна от пурата, която обвиняемият мистър Хейл ви даде същата сутрин, не е ли така?
— Възможно е — казва той.
— А сега, след като проучихме познанията ви за пурите, нека насоча вниманието ви към съобщението за печата, което видяхте в кантората ми онази сутрин. Прочетохте ли го?
— В общи линии. Прегледах го.
Сякаш умът му е вакуум, засмукващ само лошите думи за моя клиент. Бедата е, че Райън и Брауър повдигнаха темата за кръвосмешение и тормоз на дете. И така тровят умовете на заседателите. Когато тази сутрин заемаха местата си в ложата, нито един от тях не пожела да погледне Джона. Райън ме принуждава да оправдавам клиента си от чудовищни обвинения, които дори нямат нищо общо с убийството. Клеветите на Суейд срещу Джона, обвиненията в съобщението изобщо нямаше да са допустими в съда, но теорията на обвинението е, че те имат връзка с мотива, че са част от причините да я убие, и това ги прави смъртоносни за нас.
— Какво друго имаше в съобщението освен онези части, които са свързани с мистър Хейл? — питам аз.
Брауър се заглежда в тавана, после отправя очи към Райън като спортист, чакащ инструкции от треньора си. Минават още няколко секунди, изпълнени с титанични усилия на паметта.
— Не си спомням — казва той.
— Ставаше ли дума за съдебната власт?
— О, да. Точно така.
— И какво пишеше за нея?
— Не съм сигурен — казва Брауър. — Беше много несвързано.
— Вчера ви се струваше пределно ясно, докато описвахте безпочвените обвинения срещу моя клиент.
Райън се изправя иззад масата на обвинението.
— Възразявам. Защитата дава характеристика на доказателствата.
— Защото се нуждаят от нея — отговарям аз.
— Възражението се приема. — Пелтро ме поглежда и клати глава. — Мистър Мадриани…
— Как стана така, че не си спомняте от съобщението нищо друго, освен обвиненията срещу моя клиент?
— Не знам — казва Брауър. — Това ми остана в главата.
— Позволете да ви задам въпрос относно обвиненията срещу мистър Хейл в това съобщение. Доколкото знаете, те бяха безпочвени, нали?
Райън пак скача на крака.
— Как може свидетелят да знае това? Въпросът е извън целта на съдебното дирене.
— Свидетелят е полицейски служител, работи в Службата за закрила на децата. Смятам, че би трябвало да знае.
— Разрешавам на свидетеля да отговори, ако знае — казва Пелтро.
Поглеждам Брауър.
— За какви обвинения говорите?
Той вдига многозначително вежди. Иска пак да повторя пред заседателите: кръвосмешение и тормоз на дете.
— Обвиненията срещу мистър Хейл в материала на Золанда Суейд. Доколкото знаете, няма абсолютно никакви доказателства моят клиент да е извършвал подобни действия, нали?
— Не съм ги разследвал — казва Брауър. — Не мога да знам.
— Не е ли факт, че ако във вашата служба имаше доказателства относно извършване на подобни действия, моят клиент щеше да бъде арестуван?
— И той наистина бе арестуван — заявява Брауър.
— Кога?
— Нали така попадна тук.
Обръщам се възмутено към съдията.
— Ваша светлост!
— Мистър Брауър, отговорете на въпроса.
— Какъв беше въпросът? — пита Брауър.
— Не е ли факт, че ако властите имаха доказателства относно деянията, описани в съобщението, щяха да арестуват мистър Хейл?
— Предполагам.
— Бил ли е той арестуван с подобни обвинения?
— Не, доколкото знам.
— А ако го бяха арестували, вие щяхте да знаете, нали?
— Би могло — казва Брауър.
— Нима очаквате от съдебните заседатели да повярват, че можете да дойдете на срещата в моята кантора, да прочетете обвиненията в материала и след това изобщо да не проверите дали мистър Хейл е бил арестуван или разследван във връзка с тях?
Брауър ме поглежда и се замисля. Не бърза да отговори.
— Понякога съм доста зает — казва накрая той.
— Бил ли е арестуван по тези обвинения? — настоявам аз.
— Възразявам. Свидетелят вече отговори — обажда се Райън.