— Свидетелят не отговори на въпроса, ваша светлост.
— Отхвърлям възражението — казва Пелтро. — Отговорете на въпроса.
— Мисля, че проверих. Не е бил арестуван.
— Бил ли е под следствие във връзка с тези обвинения?
— Следствието е поверително — реагира светкавично Брауър. Личи си, че е доволен от своя отговор — така Джона остава под сянката на съмнението.
— Искате да кажете, че е имало следствие?
— Искам да кажа, че не мога да коментирам. Следствието е поверително.
Озъртам се към съдията.
— В тази зала можете да коментирате — казва Пелтро.
— Ваша светлост, има си правила — възразява Брауър.
— Знам — отсича съдията. — Отговорете на въпроса.
— Не е имало открито следствие — признава Брауър.
— А закрито? — питам аз.
— Има документи за обвиненията на дъщеря му. Те бяха проучени, но нямаше доказателства.
— А сега нека се върнем там, откъдето започнахме — казвам аз. — Останалата част от съобщението. Тези части, които не засягаха моя клиент. В тях се говореше за властите, нали? За скандал.
— Да, нещо свързано с властите — казва Брауър.
— Само това ли си спомняте?
— Не се сещам за друго в момента.
— Нека да ви опресня паметта. Ако ви покажа екземпляр от съобщението, има ли надежда да си спомните какво прочетохте онази сутрин в кантората ми?
— Би могло.
Хари бръква в кашона и вади копия от съобщението — едно за съдията и Райън, едно за мен и едно за свидетеля. Приставът ги разнася.
— Искам да прочетете внимателно този текст и да ми кажете дали това е документът, който видяхте в кантората ми — така нареченото съобщение за печата на Суейд.
Той проучва текста, като от време на време вдига очи да види какво правя, сякаш се бои, че може да го цапардосам с тояга изотзад. Прелиства, изчита втората страница и приключва.
— Това ли е документът, който видяхте в кантората ми онази сутрин?
— Прилича на него.
— Същият, който вие наричате съобщение за печата?
— Да.
— Сега спомняте ли си дали прочетохте текста, свързан със съдебните институции?
— Прочетох го, разбира се.
— Бихте ли казали, че е верен?
— Не.
— Известно ли ви е нещо за скандал с властите? Скандал, свързан с родителските права?
— Не.
— Как ще наречете тези твърдения?
— Възразявам, ваша светлост. — Райън вижда накъде бия. Опорочи ли се част от съобщението, целият текст попада под съмнение. Брътвежи на неуравновесена жена. — Свидетелят вече заяви, че не знае за някакъв скандал. Няма значение как би нарекъл съдържанието на съобщението за печата.
— Мистър Райън пръв повдигна въпроса за този материал — обръщам се аз към съдията. — Той смяташе, че има много голямо значение, когато го използваше, за да опетни моя клиент.
— Свързано е с мотива — казва Райън.
— Аха. Значи единствено по тази причина повдигнахте въпроса?
— Именно.
Пелтро грабва чукчето.
— Господа, ако имате нещо да кажете, обръщайте се хъм мен. Нито дума повече. — Той се замисля. — Ще отхвърля възражението. Засега.
Казва го тъй, сякаш всеки миг може да размисли. Съдията има сериозен проблем — опитва се да осигури на обвиняемия безпристрастен процес. Няма начин обвиненията в материала да бъдат укрити от заседателите. Райън е прав. Дори и да не са верни, тези обвинения представляват самото ядро на мотива. Лошото е, че са и крайно предубедени. Подобни обвинения могат да озлобят заседателите до такава степен, че да осъдят обвиняемия за убийство само защото го смятат за евентуален мъчител на деца.
Пелтро се опитва да изравни везните.
— Ще ви дам известна свобода, мистър Мадриани — казва той и ми махва с чукчето да продължавам. — Постарайте се да не злоупотребявате.
— Мистър Брауър, смятате ли, че съдържанието на материала е правдиво и точно?
— Откъде да знам?
— Току-що заявихте, че не знаете за скандали с властите, а съобщението е пълно с намеци за скандал. Смятате ли ги за верни?
— Не, доколкото знам.
— Казахте също така, че не ви е известно да е водено следствие срещу моя клиент, нали?
— Така е.
— И срещу него не е повдигано обвинение във връзка с който и да било от намеците в съобщението, прав ли съм?
— Да.
— В такъв случай ще кажете ли, че тези части от него са достоверни и точни?
— Не.
— Чували ли сте слухове или разговори относно някакъв скандал?
— Ваша светлост — обажда се умолително Райън.
Пелтро му махва да млъкне.
— Винаги има слухове — казва Брауър.
— Но чували ли сте нещо конкретно?
Този път съм го изтласкал в минно поле. Брауър знае, че щатската прокуратура разследва службата му за предполагаеми нарушения на инспекторите. Пише го във вестниците.