Той се озърта към Райън, но не среща подкрепа. Обвинителят е навел глава и старателно изучава масата.
— Имате предвид скандали, свързани с родителските права? — пита Брауър.
— Мисля, че точно за това става дума в съобщението.
Поглеждам го втренчено. Той знае какво ще направя, ако не отговори както желая.
— Не. Не знам нищо подобно. Не съм чувал слухове.
— И тъй, с оглед на вашите знания и опит като държавен служител, бихте ли казали, че съобщението е неточно и пълно с неверни сведения?
— Вероятно — казва той.
— Вероятно ли?
— Да — признава Брауър.
— Всъщност, инспектор Брауър, можете ли да посочите една-единствена информация в цялото съобщение, независимо дали е свързана с властите или с моя клиент, която бихте нарекли вярна?
Той оглежда документа, хваща го с две ръце. Прелиства и се заглежда във втората страница. Накрая поклаща глава.
— Може би телефонният номер на жертвата. Но не бих се заклел.
За Джона това е върховен момент, велика победа. Брауър призна, че той не е злодеят от съобщението за печата.
— Въпреки това Райън може да го използва в заключителната си реч — казвам му аз. — И ще е пак тъй опасно, може би дори повече.
Седим един до друг в заседателната стаичка до килиите зад кабинета на Пелтро. Двама пазачи чакат да отведат Джона в затвора.
— Не разбирам — казва Джона. — Как може да бъде опасно? Нали той каза, че не е вярно.
Хари се е облегнал на затворената врата с кисела физиономия.
— Защото е лъжа — обяснява той. — Райън може да заяви, че така обвиненията са те вбесили още повече. Не разбираш ли? В крайна сметка е важно само едно, поне що се отнася до ченгетата — от какво си побеснял. Какво те е тласнало да убиеш Суейд. И го имат черно на бяло. Райън ще твърди, че си обезумял от лъжите. И затова си я убил. А това означава предумишлено убийство.
Джона бавно почва да осъзнава истината. Всъщност днес цял ден разговаряхме за несъществуващи престъпления. Опитвахме се да извлечем отровата, която Суейд успя да вкара дори от гроба си в умовете на заседателите.
22
— Какви си ги надрънкал вчера?
Сюзан не седи, а стои до кухненската маса и ме гледа свирепо над сутрешния вестник.
Аз съм по халат, с чаша кафе в ръката. До днешното заседание остава още час.
— Защитавах клиента си — отговарям аз.
— Нападната съм от безброй одитори. Оглеждат цялата ми служба под лупа, а ти караш Брауър да си играе на руска рулетка с главата ми — казва тя.
— Как така?
— Пред цялата зала си го запитал какво знае за скандалите, засягащи съдебните институции. Ти ум имаш ли?
— Нагласих всичко много внимателно. Брауър знаеше за какво говоря. Бях съвсем ясен, че става дума за съобщението за печата на Суейд.
— Това си го казал ти. Ами ако той беше решил да се разприказва за съвсем друго?
— Какво например?
— Например разследването в моята служба.
— Че защо ще говори за това?
— За да ме изложи — казва тя. — Ако случайно не си забелязал, ние с мистър Брауър не сме в съвсем добри отношения. Някои хора казват, че е хвърлил око на креслото ми. Какво му пречи да изръси някое безпочвено обвинение? Например да рече, че тайно унищожавам документи в кабинета си. Журналистите само това чакат. А и всичко се записва в протокола.
— Да, но не го каза.
— И заслугата не е твоя.
— Прекалено се тревожиш — казвам аз, макар да знам, че наистина поех пресметнат риск, когато атакувах Брауър с този въпрос.
— Знаеш ли, че Райън ме е включил в списъка на свидетелите? — пита Сюзан.
— Забелязах. Включена си заедно с половината население на щата. Това не значи, че ще те викне за показания. Чаках да видя дали няма да призове и мен.
Тя ме поглежда смаяно. Казвам й, че това е само шега. Пелтро в никакъв случай не би го позволил. Ако даде воля на Райън, делото ще се провали за нула време.
— Да, но аз съм в списъка — отвръща тя. — Защо не ми каза?
Чудя се откъде ли го е разбрала.
— Защото не исках да те тревожа. Имаш си достатъчно грижи.
— А сега и това. — Тя сгъва вестника и го хвърля на масата. — Ами ако ме призове? Какво ще правя?
— Заставаш на подиума и даваш показания. Какво толкова можеш да му кажеш?
— Например какво съм чула онази сутрин от Джона.
— Брауър вече разправи всичко. Злото е сторено.
— Ами ако Райън попита откъде съм разбрала за пистолета на Суейд? Брауър знае, че аз ти дадох справката.
— На твое място не бих се тревожил. Казваш му, че случайно си се натъкнала на информацията. Двамата с теб се познаваме. Казала си ми, и толкоз.