— Просто така, а? А не смяташ ли, че ще му стане интересно откъде точно имам такива сведения?
— Кажи му, че някой от твоите инспектори е чел за делото във вестниците. После е попаднал на информацията и е решил да ти я съобщи.
Това не успокоява страховете й.
— Няма да те призове — казвам аз. — Какво ще спечели? Ако се опита да се захване за връзката ни, ще го сритам през кокалчетата. Пелтро няма да му позволи. Първо — няма нищо общо с процеса и второ — накърнява доброто име на защитата.
— Не знам за защитата, но моето определено го накърнява. Съжалявам, че ти дадох онова листче.
— Защо? Искаш да осъдят Джона ли?
Тя ме поглежда мълчаливо, но вълнението напира в очите й.
Не съм прегледал вестника, но предполагам, че журналистите не са обърнали внимание на намеците на Райън за нечий натиск върху Брауър във връзка с пурата. Ако беше прочела подобно нещо, Сюзан щеше да побеснее.
— Как се забъркахме в тази каша? — промърморва тя.
Ставам от стола и минавам зад нея. Тя все още стои до масата, подпряла длани върху плота. Разтривам раменете й, размачквам напрегнатите мускули като жилаво тесто.
— Слушай, в момента си под голям натиск. Когато всичко свърши, ще заминем на пътешествие. Може би на юг, до Долна Калифорния. Ще се излежаваме на слънце и нищо няма да правим. Децата могат да плуват. Нуждаем се от почивка. Всички. Не можем вечно да караме на педали.
Тя въздъхва дълбоко.
— Да.
Усещам как част от напрежението напуска тялото й.
— Междувременно — добавя тя — ще продължавам да се боря с акулите. Онези от Надзорния съвет.
Джероум Хърли е ексцентрик — пише малкото си име с главно О по средата. Притежава магазин за цигари в центъра на града и снабдява с тютюн моя клиент. Докато заема свидетелското място, той дори се усмихва на Джона.
Преди да успея да го възпра, Джона му махва с ръка.
Райън бързо изрежда предварителните подробности — име на клиента, име на магазина и факта, че е на същото място от трийсет години насам.
— Познавате ли обвиняемия Джона Хейл?
— О, разбира се — казва Хърли. — Добър клиент.
— Кога го видяхте за последен път преди днешния ден?
Свидетелят се замисля.
— Трябва да е било преди около три месеца.
— И къде го видяхте?
— В моя магазин. Той дойде да си купи пури.
— Правил ли го е и преди? Купувал ли е пури от вас?
— О, да.
— Колко пъти?
— Не знам. Вие как мислите? — Хърли се озърта към Джона, сякаш би искал да се споразумеят за бройката. — Девет-десет пъти, не смятате ли?
Хари рита Джона под масата и старецът не отговаря. Седи и се прави на глух.
— Около десетина пъти — казва Хърли.
— Какъв вид пури купуваше обикновено?
— О, мистър Хейл има отличен вкус. Купува изключителни пури.
— Скъпи ли са? — пита Райън.
— О, разбира се.
Райън отстъпва до масата за веществени доказателства. Оглежда я, без да бърза, и най-сетне се връща с две малки книжни торбички.
— Мога ли да се приближа до свидетеля, ваша светлост?
Пелтро му махва с ръка.
— Мистър Хърли, ще ви покажа една пура и ще ви попитам дали разпознавате марката.
Хърли поема торбичката, отваря я и надниква.
— Ще е по-лесно, ако разрешите да я извадя — казва той.
Райън не възразява. Аз също.
Хърли разтрива пурата между пръстите си, подушва я, поглежда срещу светлината и кимва.
— „Монтекристо А“ — казва той.
Със същия успех можеше да го разбере по цилиндърчето, което също е в плика.
— Продавали ли сте някога на обвиняемия Джона Хейл пури от тази марка, „Монтекристо А“?
— О, да — отговаря Хърли. — Обикновено той ги купуваше на кутия, но понякога и поотделно, в такива цилиндърчета.
— Скъпа ли е тази марка? — пита Райън.
— Извън Съединените щати кутия с двайсет и пет пури струва около деветстотин долара. Но тук… ммм… са малко по-скъпички.
— Защо?
— Идват от личните ми запаси — казва Хърли. — Трудно се намират.
— Не е ли факт, мистър Хърли, че тези пури се произвеждат в Куба? И че заради ембаргото е незаконно да се купуват или продават в тази страна.
— Не съм сигурен. Много доставчици твърдят, че стоката им идва от Куба. А всъщност почти винаги се оказва, че тютюнът е наш. Или пък от Доминиканската република.
— Но конкретно за тази пура доставчикът ви твърди, че е произведена в Куба, нали?
— Доставчиците говорят какво ли не. Най-често не им обръщам внимание. Половината цигарени магазинчета в града се хвалят, че продават под тезгяха кубински пури. Обикновено това не е вярно.
— Но за тези ви казаха, че са от Куба, така ли е?
— Така ми казаха — признава Хърли.
— Затова ли са толкова скъпи?