Выбрать главу

— Е, пурата си е хубава.

Хърли се озърта към Джона. Както и да отговори, все ще загази. Ако не е вярно — значи лъже клиентите, ако е истина — попада право в лапите на федералните митнически агенти. Те без съмнение скоро ще се разровят из личните му запаси, ако вече не ги е унищожил.

— Колко ваши клиенти купуват тази марка?

— О… — Хърли се замисля. — На парче или на кутия?

— Да започнем с отделните бройки.

— Продавам по няколко на месец.

— Какво означава „няколко“?

— Може би три-четири месечно.

— На едни и същи хора ли?

— Да, на редовни клиенти.

— Колко са тези редовни клиенти?

— Двама — казва Хърли. — Трима, ако броим и мистър Хейл.

— А колко от тези клиенти ги купуват на кутия?

— О, само мистър Хейл.

— Значи само той ги купуваше на едро?

— Да.

— Знаете ли дали и други магазини в околностите продават тази марка?

— Не ми се вярва. Поне аз не съм чувал. За такова нещо си трябва подбрана клиентела.

— Не се и съмнявам — казва Райън. — Бихте ли нарекли „Монтекристо А“ рядка марка?

— О, пурата е чудесна.

— Не това имах предвид. Питам ви бихте ли я нарекли рядка в смисъл, че не се намира току-така.

— О, да. Вярно е. Малцина търговци ги продават извън Лос Анджелис. Само съм чувал слухове, разбира се. Едно магазинче в Брентуд ги доставяло на разни знаменитости.

— Освен обвиняемия и още двама клиенти, които са купували на парче, никой друг в града не е пушил подобни пури, така ли?

— Възразявам, обвинението принуждава свидетеля да прави предположения.

— Приема се.

— Никой друг не ги е купувал от вас, така ли?

— Така е.

— И доколкото знаете, нито един друг магазин в околностите не продава тази марка, прав ли съм?

— Вярно.

Този път Райън ме изненадва.

— Нямам други въпроси към свидетеля — казва той, без да извади от другото пликче угарката, намерена на местопрестъплението.

Хари почва да ми шепне нещо, но аз му правя знак да млъкне.

— Мистър Мадриани, свидетелят е на ваше разположение — казва Пелтро.

— Само няколко въпроса, ваша светлост. Мистър Хърли, имахте ли възможност да видите друга пура, по-точно угарка…

— Възразявам — прекъсва ме Райън. — Извън темата на свидетелските показания. Ако защитата желае, може да го призове допълнително.

— Приема се — казва съдията.

— Нямам други въпроси.

— Свидетелят е свободен.

Сядам си. Хари ме гледа. После прошепва в ухото ми:

— Какво мислиш? Може би не е разпознал угарката? Или е казал нещо неудобно за Райън?

Неуверено поклащам глава. Може и да е нещо по-лошо.

Точно така се оказва само след десет минути, необходими на Райън, за да повика и представи следващия свидетел.

Лайман Баулър е специалист по биология на растенията от един университет в южните щати, автор на научни трудове за тютюна и според Райън един от най-видните експерти по пурите в страната.

Той е висок, слаб, достолепен мъж и говори с акцент, но не южняшки. Вероятно е родом някъде от североизтока.

Райън вече е сложил пред свидетеля двете книжни торбички.

— Доктор Баулър, ще ви помоля да погледнете двете пури в тези пликчета и да ми кажете дали сте имали възможност да ги изследвате преди днешния ден.

Свидетелят ги оглежда и проверява надписите отвън.

— Да. Върху торбичките има лабораторен печат. Видях снимки, които отговарят на тези две пури.

— Само снимки ли?

— Не. Получихме и проби от тютюна.

— И кога беше това?

— Преди около месец — казва Баулър. — Вашата прокуратура ми изпрати образци от двете пури.

— Предадохте ли писмен доклад относно изследването?

— Не.

Райън не пита защо, но отговорът е ясен — защото прокурорът не е искал да има такъв документ. Иначе би бил принуден да го сподели с нас, а сега всичко идва като гръм от ясно небе.

— И какво изследване проведохте? — пита той.

— Изследвах образците под стереомикроскоп — казва Баулър. — Върху предметни стъкла. Проучих както външния лист, така и пълнежа на двете пури. Каквото ми беше доставено.

— Нека да изясним на съдебните заседатели — казва Райън. — Значи има два вида тютюн: външен лист и пълнеж, така ли?

— Да. Пълнежът обикновено е смес от няколко различни сорта тютюн. Външният лист, както се разбира от самото название, е тютюнев лист, отглеждан специално за външна обвивка на пурите.

— Успяхте ли да стигнете до определени изводи след проучването на образците?

— Да.

— И какви са тези изводи?

— Относно произхода на тютюна заключих, че както пълнежът, така и външният лист на двете пури е отгледан извън Съединените щати. Най-вероятно в Куба.