Никакво движение. Стаята тъне в мрак и безмълвие.
Изглежда, Кроу е излязъл на разходка. Вероятно е отскочил за бира, без да заключва.
Не виждам почти нищо, лампата осветява само част от стаята пред вратата. Влизам и затварям зад себе си.
Сега единственото осветление са долитащите през прозореца лъчи на далечна улична лампа и неясен проблясък под вратата отляво. Това вероятно е банята, чийто прозорец забелязах отдолу.
Нямам фенерче и не смея да включа лампите. Ако Кроу е излязъл на разходка и се върне, ще изчезне веднага щом види светещите прозорци.
За всеки случай проверявам вратата на апартамента. Ключалката е разнебитена, както може да се очаква в подобна къща. След доста усилия намествам езичето на бравата. Кой знае защо, Кроу не е заключил. Имам чувството, че е някъде наблизо.
Правя завой на сто и осемдесет градуса, после бавно тръгвам напред с протегнати ръце като слепец, изчаквайки очите ми да привикнат с полумрака. Различавам част от стаята. Виждам сгъваемата масичка под прозореца. Кракът ми закача нещо на пода. Предметът се търкулва по голите дъски. Глухото дрънчене издава какво е — празна кутия от бира. Спирам и се опитвам да се ориентирам.
Отдясно трябва да е разгънатият диван, който заема по-голямата част от стаята. Не го виждам, различавам само единия край с нещо безформено върху него, вероятно смачкан чаршаф. Заобикалям отдясно, за да не се препъна.
Решавам да надникна в банята. Ако отворя вратата, лампата вътре ще ми осигури осветление. Тътрейки нозе, аз се отправям към светлия процеп. Пътьом подритвам картонена чинийка от някакъв полуфабрикат. Най-сетне стигам до вратата, напипвам дръжката и отварям.
Крушката в банята е слаба, но виждам сравнително ясно. Завесата е дръпната около ваната. Откъм крановете нещо тъмно я притиска отвътре.
Вглеждам се за секунда. Дребен тъмен силует колкото котка зад полупрозрачната найлонова завеса.
Прекрачвам вътре, хващам завесата и я дръпвам настрани.
Джейсън Кроу лежи проснат във ваната и изцъклените му очи ме гледат, без да помръдват. Краката му, обути с маратонки, са вирнати върху ръба откъм крановете. На другия край е главата му.
Дясната ръка на Кроу лежи изпъната през гърдите, сякаш посяга за нещо. От лявата, точно под лакътя, стърчи спринцовка с избутано докрай бутало. Във ваната под нея е паднало парче дебел ластик с кукички на двата края.
Пристъпвам до края на ваната и опипвам шията му, точно под лявото ухо. На брадата му все тъй стърчат редки косми. Няма пулс, кожата е студена.
Бавно се изправям и оставам така, загледан към безжизненото тяло във ваната. Няма съмнение, че Джейсън Кроу беше част от утайката на света. Според всичко, което знам за него, личи, че през целия си живот е отивал към подобен край. Нищо в мизерното му съществуване не е ставало по нечий замисъл, особено пък по негов. И все пак неволно си представям как преди броени часове е станал и е надникнал към слънчевите лъчи зад мръсния прозорец, без изобщо да подозира, че това ще бъде последният му ден.
Обръщам гръб на ваната и зървам отражението си в огледалото над мивката. Лицето изглежда уморено и някак чуждо. Набола четина по брадата. Чорлава черна коса и тъмни кръгове под очите — признаци за напрежение и недостиг на сън.
Джона е в болницата, а аз отново започвам от нулата. Вече нямам свидетел, чрез когото да свържа Джесика с мексиканския наркотърговец Онтаверос. Цялата ми защита се изпарява като плюнка върху горещ тротоар.
Изпитвам огромно желание да се наплискам с вода над мивката, но не го правя. Това е местопрестъпление и вече съм оставил цял куп отпечатъци.
Първата ми идея: да се обадя на Флойд Ейвъри. Може би той ще успее да се спогоди с градските полицаи. Иначе има цяла нощ да ме разпитват, а в девет сутринта трябва да бъда в съда.
Откъсвам очи от огледалото и понечвам да напусна банята. Точно тогава го виждам. В мътния сноп светлина, падащ през отворената врата. Проснат възнак върху разгънатия диван, той гледа тавана с широко отворени очи, а от гърдите му стърчи дръжката на грамаден сгъваем нож.
Хоакин Мърфи.
Кроу не би могъл да се справи с него, в това съм сигурен. Но не го споделям с ченгетата. Седя на малката пейка на верандата.
Отпред полицаите разпъват найлонова лента върху колчета, забити в буренясалата градинка край тротоара.
Току-що пристигна и телевизионна кола от Втори канал, сега нагласят сателитната антена.
Ейвъри и Хари стоят наблизо заедно с някакъв детектив от отдел „Убийства“ на Градското управление. Застанали са под голата крушка на стената — достатъчно близо, за да разговарят с мен, но все пак на разстояние.