— Приятел ли ви беше тоя Мърфи? — пита полицаят.
— Частен детектив — казва Хари. — Наехме го преди два месеца.
— С каква цел? Какво трябваше да свърши?
— Адвокатска тайна — намесвам се аз.
Полицаят най-сетне се обръща и ме поглежда отвисоко.
— А какво ви доведе тук? — Той отваря бележника и се втренчва в мен. Тъй като не отговарям, пита скептично:
— И това ли е адвокатска тайна?
Ейвъри му прошепва нещо на ухо. Онзи го изслушва и пак се обръща към мен.
— Значи сте адвокат по онази история със Суейд? Гледах репортажа по телевизията. Затова ли е цялата работа?
— Мога само да ви кажа, че бяхме връчили призовка на Кроу. Можехме да го използваме като свидетел, това е.
— Кога за последен път разговаряхте с онзи детектив Мърфи?
— Преди два дни.
— За какво разговаряхте?
Вдигам вежди и се усмихвам леко.
— Днес на два пъти го търсих по телефона, но не успях да се свържа.
— Знаем — казва Ейвъри. — Пейджърът още беше на колана му. Проверихме го и видяхме вашия номер.
Това ме кара да се замисля. Кой ли още го е видял?
— Да се върнем на въпроса какво ви доведе тук — казва полицаят от Градското управление.
— Отговорих ви вече. На три пъти. Джейсън Кроу трябваше тази сутрин да бъде в съда. Имаше призовка. Не се появи. Дойдох да разбера защо.
— И се вмъкнахте в апартамента му?
— Задната врата на сградата не беше заключена. А неговата има толкова раздрънкана брава, че сама се отвори.
— Удобно.
— Може би, но такава е истината.
— Знаете, че мога да ви прибера за нахлуване с взлом — казва той.
— И до утре вечер ще съм на свобода. А лейтенант Ейвъри ще трябва да обяснява на съдия Пелтро защо не съм се явил в съда.
Ейвъри хвърля поглед на своя колега, сякаш намеква, че идеята не е много разумна.
— Да повторим още веднъж — казва детективът.
Вдигам очи към небето.
— Както вече ви казах, най-напред позвъних. Никой не отговори. Опитах се да мина по задното стълбище. Вратата беше отключена. Бравата на Кроу не захваща добре. Когато я докоснах, вратата се отвори.
— Как я докоснахте?
— Ослушвах се до вратата.
— Защо се ослушвахте?
— За да разбера дали е вътре. Дали няма да чуя гласове. Не знам. Можеше да е заспал и да не чува звънеца.
— Чух го как дрънчи — казва той. — Всекиго ще събуди… стига да не е мъртъв.
— Мислите, че съм знаел какво ще заваря?
— Нямам представа. Знаехте ли?
— Така няма да стигнем доникъде.
— Все още не съм чул какво е търсил тук вашият детектив — казва той. — Нали призовката вече е била връчена на Кроу?
— Да. Преди два дни.
— Тогава защо пак е дошъл?
— Защото не се яви в съда.
— Знаехте ли това?
— Естествено.
— Но вашият детектив не е знаел. Той беше ли днес в съда?
Ние с Хари се споглеждаме. Ейвъри ни наблюдава. Той знае.
— Не.
— Тогава как е разбрал, че свидетелят не се е явил?
— Не знам.
— Значи не знаете защо е дошъл тук?
— Не.
— Кажете ми още веднъж как влязохте в апартамента.
— Казах ви. Прилепих ухо на вратата. Без да искам, я докоснах с рамо и тя се отвори.
— Просто така?
— Ако не ми вярвате, викнете експерти да проверят.
— Добре. После какво?
— Влязох. Открих труповете. Позвъних на лейтенант Ейвъри, защото имах номера му. Той се обади на вас. Излязох и седнах в колата да чакам. Вие пристигнахте. Толкова знам.
Той поглежда бележките си.
— Казвате, че призовката е връчена преди два дни.
— Точно така.
— И кой свърши тази работа? Кой я връчи?
— Мистър Мърфи.
— Вие бяхте ли с него?
Задава този въпрос напосоки, но има късмет.
— Да.
Очите му светват.
— Значи сте разговаряли с Кроу?
— Да.
— Колко време?
— Не знам. Може би десет минути.
— За какво разговаряхте?
— Мисля да действам като адвокат на партньора си — намесва се Хари. — Ще го посъветвам да не казва нищо повече.
— Тъй ли? — навъсва се ченгето. — Вие седяхте отпред в колата. На това му се вика съучастие. Какво, и вие ли трябва да бъдете утре в съда?
Хари кимва. Полицаят пак се обръща към мен.
— Е, за какво разговаряхте?
— Мърфи връчи призовката, после му казахме да дойде в съда.
— И за това ви трябваха десет минути?
— Бавен разговор, какво да се прави. На Кроу му трябваше доста време, за да разбере документа.
Полицаят се изчервява и ме оглежда с недоверчива усмивка. До гуша му е дошло от плитки лъжи.
— А сега сигурно ще речете, че след това сте му давали правни съвети?