Кимвам.
— Да. Той беше освободен условно. Искаше да знае какви ще са последствията.
— И какво му казахте?
— Казах, че ако не дойде, ще се обадя на наблюдаващия служител.
— Значи Кроу щеше да бъде свидетел по делото „Хейл“?
— Имаше такава възможност.
Без съмнение вече са намерили призовката, тъй че няма смисъл да крия.
— За какво щеше да дава показания?
Ейвъри наостря уши.
— Сериозно ли вярвате, че ще ви отговоря? — казвам аз на ченгето. — Хайде, стига толкова. Днес беше тежък ден.
— Може да стане още по-тежък.
— Съжалявам, но нямам намерение да обсъждам свидетелските показания на мистър Кроу.
— Може и да ви се наложи, ако получа съдебно решение — заплашва той.
— Като получите, ще разговаряме.
Кипнал от безсилна ярост, той въздъхва дълбоко и ме оглежда с хлътнали очи над издутите бузи, сякаш се чуди дали да ме бутне на топло, или не.
— Това е поверителна информация — обяснявам аз. — Свързана е с теорията на защитата. Само това мога да споделя. Знаете не по-зле от мен, че ако ме принудите да говоря, ще си имате големи неприятности със съдията.
— Знаем, че Кроу е познавал Джесика Хейл — казва Ейвъри. — Има ли нещо общо с тяхната връзка? Поне това можете да ни кажете.
— Не, не мога.
Полицаят започва да се ядосва. Лицето му е почервеняло, може би заради прекалено стегнатата яка. Ейвъри го дръпва за ръка настрани. Няколко секунди си шепнат. Не чувам нито дума.
Проблемът е, че обвинението вече има доста ясна представа накъде ще водим защитата. От молбата ни преди делото Райън разбра за Онтаверос. Най-страшното ще е, ако узнае подробности, ако открие, че Кроу е бил единственото ми доказателство и сега цялата теория отива на кино. Тогава Райън ще се впусне на бегом към финала, ще изложи своята теза и ще се обърне към мен да види най-печалната гледка — адвокат, който няма какво да каже.
Остават ми само две възможности. Мога да разчитам на двамата федерални агенти, ако наистина са такива. Само че Мърфи беше единствената ми връзка, а той е мъртъв.
Вторият вариант би се харесал на Джона. Мога да открия Джесика, а заедно с нея и малката Аманда. Може би ще я накарам да даде показания за миналото си, да разкаже убедително на съдебните заседатели за Онтаверос. Но тъй като времената на инквизицията отдавна са минали, това едва ли ще стане. А ако и двата варианта отпаднат, заедно с тях рухват всички надежди да оправдаем Джона. Може би най-добрият ни шанс е да гоним минимална присъда.
Отсреща градският полицай въздъхва дълбоко и свива рамене. За каквото и да спорят, явно е надделял Ейвъри. Отново се връщат към моя край на верандата.
— Нямаме намерение да ви създаваме проблеми — казва полицаят. — Според мен вашият детектив си е вършил работата. Пристига тук в неподходящ момент. Заварва Кроу със спринцовка в ръка. Кроу изпада в паника, почват да се борят за ножа. И Кроу намира къде да го забие. Надяваме се да ни помогнете с някои дребни подробности.
— Така ли го виждате?
— Да.
— Тази теория има поне един недостатък — казвам аз.
— Какъв?
— Фактът, че Кроу никога не е употребявал хероин. Кокаин — може би. Но не и хероин.
— Откъде знаете?
— Проверете ръцете му. Надникнете между пръстите. Едва ли ще откриете следи от спринцовка. Освен това той беше освободен условно. Вероятно са го проверявали за наркотици. Залагам една месечна заплата, че никога не си е инжектирал хероин.
— Кой тогава му е забил иглата? Вашият приятел Мърфи ли?
Свивам рамене. Кой знае.
— И какво мислите? — пита Ейвъри.
Поглеждам часовника си. Прозявам се.
— Мисля, че става късно.
Преди да кажат още нещо, мрежестата врата се отваря и един от криминалистите излиза на верандата. Той поема дълбоко дъх, сграбчва с две ръце парапета, провесва се и повръща в градинката. Точно пред прожекторите на телевизията. Сигурно е новак.
След малко човекът вдига глава, въздъхва измъчено и избърсва с ръкав брадичката си.
— Само туй липсваше, да взема да замърся уликите — казва той. — Вътре вони на умряла котка. Убита преди месец.
— Чух, че покойният не бил от най-спретнатите — обажда се Хари.
— Е, какво открихте? — пита полицаят.
Нещастникът все още се задъхва.
— Остатък от парче черна смола.
Парче е термин от уличния жаргон. Като количество означава около двайсет и пет грама — в случая хероин черна смола. Доставките почти изцяло пристигат от Мексико.
— Само един въпрос — казва Ейвъри и ме поглежда. — Имате ли представа какво е търсил тук Мърфи?
Поклащам глава и отварям уста да отговоря.
— О, ние май го изяснихме — казва криминалистът. — Онзи, другият, го е повикал.