— Знам, правиш го, за да работиш с децата.
— Тогава защо непрекъснато трябва да си протривам коленете пред политици, дето искат да се правят на важни? Видят ли трагедия, налитат като мухи на мед и почват да кършат ръце.
— Такава ти е работата — казвам аз.
Сюзан се разсмива.
— Прав си. Хайде сега тук — казва тя и размърдва долната част на гръбнака си.
Притискам с пръсти желаната област и започвам да я разтривам.
— Нали знаеш, има и други професии.
— Не.
Сюзан млъква, но извръща глава — знак, че темата е изчерпана.
Размазвам крема по тясната вдлъбнатина на гръбнака й малко над долнището на бикините. Светлокафявата кожа е гладка като сатен.
— Хубав бански — казвам аз.
— Харесва ли ти?
— Аха…
— Трябваше да си купя нов — казва тя. — Два от старите изчезнаха при онази история.
Сюзан намеква за обира в дома й през миналия февруари.
— Сигурно са били хлапета — казва тя. — Кой друг ще отмъкне фино бельо и два бански костюма?
— Някой сладострастен крадец, който си пада по дамското облекло — отвръщам аз.
— Да не ти е клиент? — пита тя.
— Ще поразпитам.
Тя се разсмива.
Покрай бельото неизвестният злодей отмъкна телевизора, портативния компютър, на който работеше Сюзан, още малко електроника и кредитните карти. Все още се борим със застрахователната компания и попълваме купища документи, макар че в знак на независимост Сюзан настоя лично да поеме въпроса с кредитните карти. Казах й, че има късмет. Понякога ти задигат не само вещите, а и самоличността. После цял живот се влачиш по съдилищата да обясняваш, че документите са твои, но нямаш нищо общо с глобите за превишена скорост или неправилно паркиране.
— От два-три дни искам да поговорим — казвам аз.
— За какво?
— Имам проблем. Може би ще успееш да ми помогнеш.
С удивителна сръчност, без да поглежда или да помръдва върху шезлонга, тя плъзва ръка по бедрото ми и лекичко почва да драска с нокти нагоре към крачола на гащетата.
— Не е това — казвам аз.
— Жалко.
— Свързано е с работата.
— Сигурен ли си?
Тя плъзва връхчетата на пръстите си под плата и лекичко драсва с дългите, изящни нокти по вътрешната страна на бедрото ми.
— Да. Макар че, ако продължаваш по този начин, ще ми създадеш нарастващ проблем в съвсем друго отношение.
Тя отдръпва ръка.
— Сухар.
— Наистина се нуждая от помощта ти.
— Опитах се.
— Няма ли да станеш сериозна за малко?
— С удоволствие.
Тя започва да се обръща със затворени очи и по влажните й устни се разлива сладострастна усмивка. Притискам я надолу и продължавам масажа. Тя се предава.
— Трябва ми информация за един случай, по който работя. Може би познаваш човека.
— Добре де, кой е? — пита разочаровано тя.
— Чувала ли си някога за жена на име Золанда Суейд?
При това име мускулите по гърба й се напрягат и тя надига глава от възглавницата на шезлонга. Сега ме гледа втренчено, доколкото е възможно от тази позиция, а аз продължавам да размазвам хлъзгавия бял крем по кръста й. Изстисквам още малко върху дланта си и изчаквам да се затопли. Сюзан ме гледа мълчаливо.
— Как успя да се сблъскаш със Суейд? — пита накрая тя.
— Значи я познаваш?
— Да — казва Сюзан. — За съжаление.
Тя отново отпуска глава на възглавницата.
— Мислех, че може да сте се срещали. Нали разбираш, при твоята работа и нейните занимания…
— Занимания ли? — Сюзан е заинтересувана, но го прикрива. — Какви по-точно?
— Отвличане на деца.
Настава дълго мълчание. Усещам как тялото й трепва от лека въздишка.
— Да. Коронният номер на Золанда.
— Наричаш я на малко име. Май се познавате по-добре, отколкото предполагах.
— Градът е малък — казва тя.
— Срещали ли сте се?
— О, да — отговаря Сюзан. — Може дори да се каже, че някога бяхме приятелки. Но това беше преди милион години.
— Приятелки?
— Ммм…
— Разкажи ми.
— Какво има за разказване? Беше отдавна.
Позволявам на пръстите си да хлътнат под ластичето на банския към твърдите, заоблени полукълба. Сюзан въздъхва дълбоко.
— Малко си се зачервила по раменете — казвам аз.
— А да ми видиш лицето… Ако продължаваш така, ще трябва да пратим децата в къщата.
— Разкажи ми за Суейд.
— Не ти препоръчвам да си имаш работа с нея — казва Сюзан. — Защо питаш?
— Имам клиент. Той пък си има проблем.
— Чакай да позная. Детето му ли е изчезнало?
— Внучката — уточнявам аз.
— Това е нещо ново. Обикновено жертвите са бащи, получили родителските права.