— Няма нужда аз да ги търся. Те редовно ме посещават.
— Разбираш ме много добре. Обясни им какво става. Разкажи им за Онтаверос.
— Райън вече знае. Дори повече, отколкото би трябвало. А и нямам доказателства.
— Имаш два трупа — напомня тя.
— Да, но ченгетата си имат теория как се е стигнало дотам. Няма да ми повярват.
— Откъде знаеш, като не си опитал?
— Ако не беше процесът на Джона, можеше и да ми угодят — казвам аз. — Да ми осигурят известна защита. Поне да наблюдават къщата. Но при сегашното дело всяко тяхно действие би подкрепило теорията, че мексиканецът е убил Кроу и Мърфи, а това отваря вратичката за въпроса дали пък не е убил и Суейд. Райън няма да се съгласи в никакъв случай.
Гледам през прозореца към задния двор. Слънчеви лъчи се процеждат между танцуващите сенки на листа по плочките.
Сюзан става и се притиска зад мен с ръце около кръста ми. Усещам топлината на нейното тяло. Стоим така пред остъклената врата като полюшващ се двоен силует.
— Тревожи ме, че поставям и теб под заплаха — казвам аз. — Видях какво сполетя Мърфи. Беше попаднал на неподходящо място в неподходящо време.
— Вината не е твоя.
— Не говоря за вина. Просто такива са суровите факти. Онези хора са готови на всичко, ако сметнат за необходимо да се заемат с мен. Сега си правят сметката, че Кроу е мъртъв и няма страшно. Ами ако извадя късмет? Ако изровя още нещо? А трябва да се опитам.
— Защо?
— Защото иначе в най-добрия случай мога да се боря за смекчаване на присъдата. Джона ще иде в затвора. Не разбираш ли? Вероятно ще умре там.
Сюзан въздъхва дълбоко и се притиска още по-плътно.
— Сигурна съм, че ако го е сторил, станало е при самоотбрана — казва тя. — С пистолета на Суейд.
— Само че той отрича.
— И какво ще правиш?
— Ще се опитам да намеря Джесика.
— Вярваш ли, че би помогнала на баща си?
— Не знам. Но поне мога да се опитам да върна детето.
Без да разхлабвам прегръдката й, аз се обръщам към нея. Тя не ме гледа. Зареяла е поглед над рамото ми навън към двора.
— Ще ти помогна — казва тя.
— Не. Не искам да се замесваш повече. Ако се погрижиш за Сара…
— Вече съм замесена.
— Имаш предвид пистолета на Суейд? Стара история. След още ден-два в съда Райън ще забрави откъде е дошло.
Това не я разколебава.
— Детето е в опасност — казва тя. — Трябва да го намерим.
— Остави това на мен.
Тя не отговаря. Мълчи и след малко променя темата.
— Едно ме озадачава. Как са открили Кроу според теб?
— Много мислих за това. Възможно е да са ни проследили онази вечер, когато му връчихме призовката. Ако е така, Онтаверос сигурно е притиснал Кроу да разбере дали знае къде се крие Джесика. Без съмнение е открил призовката и картичката на Мърфи.
— Нали каза, че Кроу не знае къде е Джесика.
— Така твърдеше. Но на мексиканеца може и да е казал. Би направил всичко, за да отърве кожата. Ако Онтаверос е видял призовката, станало му е ясно, че се готвим да изправим Кроу в съда. Това би вдигнало на процеса доста шум около Онтаверос. Едва ли му трябва такава реклама.
— И затова е убил Кроу?
— Така смятам.
— Пак не е ясно — казва тя. — Защо да убива Мърфи?
— Може би си мисли, че Кроу му е казал нещо.
— Но това не е вярно.
— Само че Онтаверос не знае — казвам аз. Не вярвам Кроу доброволно да се е обадил по телефона на Мърфи. — Сигурно са инжектирали Кроу след обаждането, сложили са го във ваната и са изчакали идването на Мърфи.
— Но ако мислят, че Кроу е казал нещо на Мърфи и са ви проследили онази вечер, тогава предполагат, че и ти знаеш.
Най-сетне тя отдръпва глава назад и ме поглежда.
— Точно затова не мога да остана тук — казвам аз.
Тази сутрин Райън разорава старата нива, като се мъчи този път да не допуска грешки. Свидетелят е Кевин Слоун, експерт по огнестрелни оръжия и балистика от Окръжната лаборатория по криминалистика.
Рус, малко над трийсет, той прилича по-скоро на полицай, отколкото на лабораторен специалист.
Двамата набързо претупват въпроса за тежестта на куршумите и потвърждават, че Суейд е убита с калибър .380. След всичките разправии с доктор Морис на същата тази тема Райън по някаква неизвестна причина изглежда напълно съгласен с калибъра. Двамата с Хари недоумяваме защо му е да подкрепя теорията за изчезналия пистолет на Суейд.
Райън навлиза в темата за браздите върху куршумите и свидетелят казва на заседателите, че огнестрелното оръжие, с което е убита Суейд, представлява полуавтоматичен пистолет, използващ патрони с гладки гилзи като намерената на местопрестъплението. Според Слоун в полицейските компютри няма данни пистолетът да е използван при друго престъпление.