Проблемът ми е, че Джона отрича. Какво ще се получи, ако го убедя да даде показания? Моят клиент не я е убил, но който и да го е сторил, станало е при самозащита. Превръщам се в самозван адвокат на целия свят — на всички, освен на собствения ми клиент.
Другият вариант е Джона да не даде показания. Но ако развивам теорията за самозащита, заседателите ще се зачудят защо човек, който само е направил неизбежното, отказва да се оправдае пред съда. Според инструкциите не трябва да се впечатляват от неговото мълчание, но това са празни приказки.
Посях семето на съмнението чрез прокурорския експерт по оръжията.
Пелтро се постара да смачка това семе, преди да е покълнало. Дори ме предупреди в кабинета си, че направя ли още един подобен опит, след процеса мога да се надявам на гарантиран престой зад решетките плюс солидна глоба.
През обедната почивка аз и Хари се събрахме с Джона в една от килиите — тясна стаичка със стоманена тоалетна чиния до стената и желязно легло, занитено за пода.
Обсъждаме списъка на свидетелите на Райън и се мъчим да отсеем зърното от плявата, тоест да разберем кого наистина ще призове.
Джона не изглежда добре. Седи на леглото блед и съсухрен. Лекарите опитват с ново лекарство за кръвното, но без особен успех.
— Храната е по-лоша, отколкото в армията — казва той. Гледа моя сандвич и се чуди защо му сервират пилешка супа и желе.
— Поставили са те на строга диета — обяснявам аз.
— Защо просто не вземат да ме убият?
— Не бързай — обажда се Хари. — Правят каквото могат.
Джона разсеяно върти лъжицата из желето.
— Можеш ли да ни разкажеш за тези хора? — питам го аз. — Бившият помощник от яхтата. Градинарят. Зъболекарят. Ще е от полза, ако успеем да отхвърлим неколцина.
Райън е включил в списъка кого ли не. Там са всички, разпитани от ченгетата по време на следствието. Без Мърфи нямаме кой знае колко варианти за действие. Остава ни само да проучим списъка и да поговорим с онези, които могат да знаят нещо. Естествено, ако пожелаят да разговарят с нас.
— С Ел Кондит заедно ходим за риба — казва Джона. Става дума за зъболекаря. Всъщност всичките му познати се возят на яхтата. — Той не знае нищо. Пък и какво ли има да знае?
— Не разговаряш ли с него, докато ти стърже зъбите? — пита Хари.
— Как да разговарям, като е пъхнал пръсти в устата ми?
— Не си ли му казвал за Джесика? — питам аз. — Не си ли споменавал за Суейд?
Той поклаща глава.
— Значи можем да го задраскаме?
— Що се отнася до мен — да.
— Ами онзи тип Джефърс?
— Флойд ли? Не знам защо са го включили.
Седим един до друг на леглото и Джона се привежда да огледа списъка в ръката ми.
— Не съм го виждал от две години — продължава той. — Работеше на яхтата. Мотаеше се из пристанището. Но определено не съм обсъждал с него лични въпроси.
— Не ти ли хрумва защо може да са го включили? — питам аз.
— Не. Мисля, че просто трупат имена.
Има такава тактика. Ние с Хари я познаваме много добре. Принуждават ни да си хабим силите за излишно проучване.
— Наел си го като общ работник, така ли? — пита Хари.
Джона загребва от желето.
— Точно така.
— Защо е напуснал? Да не сте се скарали? Това е едно от нещата, които търсим — бивш служител със сметки за разчистване.
— Не, не. Нищо подобно. Всъщност точно когато напусна, пийнахме по едно. Отидохме в кръчмата до пристанището. Заедно с още няколко души.
Не се съмнявам, че е било за негова сметка.
— Не, човекът си беше свестен — продължава той. — Просто намери по-добра работа.
— Знаеше ли, че има полицейско досие?
Джона изненадано вдига очи към Хари.
— Не, не знаех.
— Да, но има. Преди около десет години е излежал осемнайсет месеца. За присвояване на имущество.
Джона го гледа и не проумява.
— Кражба — пояснявам аз.
— Ааа…
Райън няма как да скрие, че в списъка има човек с престъпно минало. Ако призове Джефърс за свидетел, можем да го обявим за неблагонадежден. Но Джона казва, че това едва ли ще стане. Според него Флойд Джефърс няма какво да каже.
Продължаваме по списъка. Засичаме четири-пет бомби хора, които биха могли да кажат нещо. Между тях един съсед, с когото Джона води спор за оградата, и една бивша чистачка, заподозряна от Мери в кражба. Изхвърлили са я. Райън явно се е постарал да изрови всички кирливи ризи.
На следобедното заседание Райън призовава Виктор Коблински или просто Вик за всички, които са го срещали — като мен например, през онази нощ зад ателието на Суейд, докато криминалистите търсеха улики.