За жалост Коблински има добра памет за лица. Разпознава моето. След като Райън го подканва леко, той казва на съда, че съм бил там през онази нощ. Така потвърждава онова, което вече са чули от Брауър. Не че съм извършил някакво престъпление. Но ако зависи от Райън, може и дотам да се стигне.
Черна коса с път отляво, първи наченки на олисяване по темето, торбички под двете очи и физиономия на ловджийско куче — това е Коблински. По изражението му не може да се разбере дали е опечален или просто сънен.
— Сержант Коблински, през онази вечер вие видяхте мистър Мадриани на местопрестъплението заедно с инспектор Брауър. Разговаряхте ли с него?
— В общи линии не.
— Представиха ли ви го?
— Не.
— Следователно не знаехте, че е адвокат на мистър Хейл, обвиняемия.
— Възразявам. По онова време мистър Хейл не беше обвиняем. Срещу него нямаше обвинения.
— Може би трябва да задам въпроса по друг начин — казва Райън. — Знаехте ли през онази вечер, че той работи за мистър Хейл?
— Не.
— Вие бяхте изпратен на местопрестъплението със задача да издирите микроскопични следи, така ли е?
— Правилно.
— Можете ли да кажете на заседателите какво представлява събирането на микроскопични следи?
— Това е издирване на много дребни улики, понякога косми или влакънца, друг път растителен материал, минерали, песъчинки, с две думи, всичко, което може да се изследва чрез микроскопия, тоест да бъде сложено върху предметно стъкло и разгледано под микроскоп или анализирано по други методи.
— И вие сте специалист в тази област? Какво обучение имате?
— Имам докторска степен по криминология. Работя от единайсет години. Преминал съм курсове във Вашингтон и Куонтико, щата Вирджиния, а също така стаж в лабораторията на ФБР. Всяка година участвам в семинара, провеждан от Калифорнийската асоциация на криминалистите. Освен това водя в местните колежи лекции по събиране на микроскопични следи.
— Можете ли да кажете на заседателите какво видяхте, когато пристигнахте на местопрестъплението?
— Така… Жертвата беше на паркинга зад ателието си, просната по гръб, с леко извита наляво долна част на тялото. Откъм улицата частично я закриваха задните колела на голям автомобил. По-късно узнахме, че автомобилът принадлежи на жертвата.
— Изследвахте ли мястото в непосредствена близост до жертвата?
— Да.
— И какво открихте?
— Имаше голяма локва кръв. Около нея бяха останали отпечатъци от стъпки. По-късно установихме, че съвпадат с обувките на един от служителите на Бърза помощ, които ни бяха изпреварили.
— Значи Бърза помощ се е опитвала да спаси жертвата, преди да пристигнете?
— Да. Но доколкото разбрах, тя вече е била мъртва.
— Значи още наместо са я обявили за мъртва?
— Точно така.
— Какво друго открихте?
— Една използвана гилза. На около два метра и половина от тялото. По земята имаше кърваво петно… там, където жертвата е била влачена.
— Влачена? — повтаря Райън и се обръща към заседателите.
— Да. Изглеждаше, че след изстрелите е била издърпана или изблъскана от колата.
— И после?
— После са я влачили по гръб. Едната от раните е кървяла обилно. Имаше много кръв.
— И това е оставило петно по земята?
— По плочките — уточнява Коблински. — Освен това открихме по дрехите й ситни камъчета и протриване на плата, което подсказва, че е била влачена.
— На какво разстояние? — пита Райън.
— Около два метра. Не повече. Само колкото автомобилът да се изтегли, без да прегази тялото.
— Какво друго открихте? Освен гилзата и локвата кръв? — Преди свидетелят да отговори, Райън вдига ръка. — Момент, да уточним още нещо. Определихте ли калибъра на гилзата?
— .380 — казва Коблински.
— Благодаря. Какво друго открихте?
— Угарка от пура. Изгасена.
Райън млъква, навежда се над масата за веществени доказателства и подава един от книжните пликове на пристава, който го връчва на свидетеля.
Коблински веднага разпознава угарката, която е намерил на местопрестъплението.
— Аз й сложих етикетчето — добавя той.
— Показахте ли тази угарка на някого?
— Да.
— На кого?
Коблински ме посочва.
— На него. И на Брауър.
Произнася последното име като неприлична дума.
— Моля в протокола да се отбележи, че свидетелят разпозна защитника мистър Мадриани.
Райън драсва с молив по листчето пред себе си. Сигурно отмята нещо, което държи да не пропусне.