— Да.
— Какво?
— Рибарски гащеризон — казва Коблински. — От импрегниран брезент.
— Къде го намерихте?
— В жилището на обвиняемия.
— И открихте ли нещо върху гащеризона? Някакви микроскопични следи?
— По плата имаше много рибешка кръв. И други органични вещества.
— А люспи?
— По целия гащеризон.
— Люспи от риба меч?
— Да.
— Какво друго?
— Задържахме един от автомобилите на обвиняемия, зелен форд експлорър, модел хиляда деветстотин деветдесет и шеста година. Откарахме го на паркинга.
— Имате предвид общинския паркинг за задържани автомобили?
— Точно така.
— Изследвахте ли този автомобил?
— Изследвахме го.
— И какво открихте?
— Пак същото — казва Коблински. — Засъхнала рибешка кръв по брезентовите покривала на седалките както отпред, така и отзад.
— Включително и на предната дясна седалка?
— Да.
— Какво още?
— По покривалата открихме значително количество микроскопични следи, най-различни рибени люспи. Но най-много люспи от риба меч имаше на двете предни седалки.
— Можете ли да опишете тези покривала?
— Брезентови — казва Коблински. — Изглежда, че първоначално платът е бил използван за нещо друго. Може би е част от стар корабен навес. Зелен на цвят, нарязан на големи квадрати и сложен върху седалките.
— И тези рибени люспи, тези следи, които открихте, просто лежаха отгоре?
— Не. Люспите са бодливи. Ако ги погледнете под микроскоп, ще видите множество остри шипчета. Затова се задържат върху плата. Шипчетата се затъкват в нишките.
— Така ли ги открихте и върху дрехите на жертвата? Затъкнати в нишките на плата?
— Една част.
— Взехте ли проби от засъхналата рибешка кръв и люспите в колата на обвиняемия?
— Взехме.
— А също така и от дрехите на жертвата?
— Да.
— Открихте ли нещо друго, докато претърсвахте колата на обвиняемия? Зеления форд експлорър.
— Да. Открихме разписка, издадена от препараторска работилница близо до южния залив. Беше стара, отпреди няколко месеца. Но решихме да си опитаме късмета.
— Какво имате предвид?
— Отидохме в работилницата, която беше издала разписката.
— И какво научихте?
— Въпросната разписка е била издадена на обвиняемия няколко месеца по-рано. Според регистъра ставаше дума за препариране на голям морски костур. Но освен това открихме, че преди три дни в работилницата е била доставена много по-голяма риба. Не от обвиняемия, а от един помощник на яхтата му…
— Възразявам. Предположения.
— Приема се — казва Пелтро.
— Имахте ли възможност да видите в работилницата другата риба?
— Да. В хладилната камера.
— Можете ли да я опишете?
— Беше голяма риба меч, тежка около четиристотин и петдесет килограма. Имаше етикетче с теглото. Твърде едра за Южна Калифорния. По-големи се срещат понякога край Хавайските острови и Австралия. Но за нашето тихоокеанско крайбрежие рибата е направо грамадна. Вероятно е заради затоплянето. Цялата морска фауна се изнася на север.
— Знаете ли нещо повече за тези риби?
— Да, ловил съм ги на два-три пъти с яхта под наем.
— И това е най-голямата, която сте виждали?
— Да.
— Казвате, че е имало етикетче. А беше ли записано и името на човека, който е уловил тази риба?
— Да, беше.
— И кое е името?
— На обвиняемия Джона Хейл.
При тези думи Коблински поглежда Джона.
— Взехте ли проби от кръвта и люспите на тази риба меч, предадена в работилницата по поръчка на обвиняемия?
— Взех.
— И разгледахте ли люспите под микроскоп?
— Да.
— Стигнахте ли до някакви изводи от проучването?
— Да. Стигнах до извода, че при микроскопско наблюдение люспите от дрехите на жертвата Золанда Суейд съвпадат по размер, форма и цвят с онези, събрани по покривалата в автомобила на обвиняемия. Също така съвпадаха по размер, форма и цвят с люспите, взети от рибата в работилницата.
— Един последен въпрос. Взехте ли за лабораторно изследване проби от засъхналата кръв по дрехите на жертвата, както и от кръвта на рибата в хладилната камера?
— Да, взех. Заедно с проби от тъканите на рибата.
— И къде ги изпратихте?
— На „Дженетикс Инкорпорейтед“ в Бъркли, Калифорния.
— Благодаря, мистър Коблински — казва Райън и се обръща към мен. — Свидетелят е на ваше разположение.
Райън набира скорост и почва да ни нанася болезнени удари, макар че все още намирам за какво да го сдъвча.
— Мистър Коблински… Как е по-правилно, „мистър“ или „полицай“?
— Мистър — казва той. Не е официален полицейски служител, а само лабораторен специалист.