— Да започнем с вашия оглед на автомобила. На зеления форд експлорър, модел хиляда деветстотин деветдесет и шеста година. Претърсихте го, нали?
— Така е.
— Как го направихте?
— С прахосмукачка — казва той. — Специален модел с филтри. На всеки филтър отбелязахме откъде е взета пробата и го прибрахме в найлоново пликче.
— По този начин ли събрахте люспите и следите от засъхнала рибешка кръв?
— Да, както и чрез наблюдение под лупа. Една част от следите събрахме с пинцети.
— Значи претърсихте автомобила много старателно?
— Така е.
Открихте ли в колата на мистър Хейл гилза от пистолетен патрон?
— Не.
— Открихте ли следи от човешка кръв?
— Би било невъзможно да я различим. В колата имаше твърде много други примеси. Най-вече рибешка кръв.
— Но не успяхте да откриете човешка кръв, нали?
— Не успяхме.
— Търсихте ли?
— Естествено.
— Ако не греша, в показанията си преди малко описахте едната рана на жертвата като обилно кървяща.
— Възразявам — намесва се Райън. — Свидетелят не е медицински експерт.
— Повтарям собствените му думи — казвам аз.
— Възражението се отхвърля.
— Казахте ли, че раната е кървяла обилно?
— Може и да съм казал.
— Какво точно имахте предвид?
— Че куршумът навярно е засегнал голяма артерия.
— В такъв случай от раната би трябвало да изтече голямо количество кръв. Нали казахте, че точно това сте видели? Кърваво петно на земята.
— Да.
— И все пак не открихте човешка кръв в колата на обвиняемия?
— Както казах, в автомобила имаше прекалено много други примеси.
— Мистър Коблински, разглеждали ли сте и преди люспи от риба меч? Да речем, при някое друго дело или по време на обучението си.
— Разбира се.
— Изследвали ли сте люспи от риба меч?
— Не.
— Не е ли факт, че люспите, взети от една риба меч, могат да изглеждат под микроскоп съвсем като тези на някоя друга?
— Може и да изглеждат. Но повечето хора не се доближават до тях толкова, че да ръсят люспи в колите си.
Коблински ми се усмихва широко. Инстинктивно усещам, че съм загазил. Мога да сменя темата, но заседателите ще се питат защо.
— Искате да кажете, че средният гражданин не излиза в морето за риба меч?
— И това също — казва той. — Но не е там работата. Повечето хора само им слагат пломба и ги пускат. Така правят всички мои познати. Не ги изтеглят на борда. Рибата меч е само обект на спорт. Не става за ядене. Повечето спортни рибари започнаха да се грижат за опазване на природата.
Изричайки това, Коблински се обръща право към Джона. Както и половината заседатели.
Бих могъл да поспоря. Тази риба е била трофей. Колко пъти се случва човек да хване чудовище от половин тон? Но Коблински без съмнение ще ми отговори с примери за жестокостите на китоловците, готови да накълцат Волния Уили на пържоли. Предпочитам да зарежа темата. Това им е лошото на умните свидетели — могат да ти подлеят вода по хиляда начина.
— Запознат ли сте с теорията за пренасяне на следи? — питам аз.
Заседателите все още си представят окървавена вода. Изобщо не ги интересува какво говоря в момента.
— Разбира се.
— И за кръстосаното пренасяне?
— Да.
— Можете ли да обясните на съдебните заседатели за какво става дума?
— Микроскопичните, както и по-едрите следи могат да полепнат по даден предмет, например дреха. Привлича ги статичното електричество или се заплитат в тъканта и така попадат от една повърхност на друга.
— А кръстосаното пренасяне? — питам аз.
— При него става обратното — отговаря Коблински.
— Например влакна от дрехите на жертвата да бъдат открити върху седалка на автомобил. Или косми по облегалката.
Той кимва.
— Да.
— Открихте ли в зеления форд експлорър на мистър Хейл влакна от облеклото на жертвата?
— Не.
— Знаете ли от каква тъкан бяха дрехите на жертвата?
— Бяха вълнени. Късо сако и панталон. Като тореадорски костюм.
— Не е ли нормално да предположите, че ако е сядала върху тези покривала, по тях ще бъдат открити влакна?
— Не и в този случай — възразява Коблински. — Имаше признаци, че някой е почистил старателно колата съвсем наскоро. Пепелникът беше празен.
Ето че пак се натъквам на дебнеща мина.
Когато се озъртам, Райън ми се усмихва злорадо от масата на обвинението. Най-сетне всичко тръгва в неговата насока. Заседателите също са го усетили. Как може човек, който е тъй запален по пурите, че ги купува на черно по хиляда долара кутията, да се окаже с чист пепелник точно когато го проверяват? Явно е имал причина.