— Смятаме, че навярно някой е изтръскал и покривалата — добавя Коблински.
— Ако жертвата е била извлечена от колата, не би ли трябвало поне няколко нишки от облеклото й да паднат върху самата седалка или на пода?
— Възможно е, но както казах, може и да не стане, ако покривалата са били изтръскани.
— И все пак не открихте нито една в колата на обвиняемия, нали?
— За нишки от облеклото на жертвата ли говорите?
— Да.
— Не открихме — признава Коблински.
— Открихте ли по облегалката косми от жертвата?
— Не.
— А на друго място в колата?
— Не. Беше изчистена.
— И проверихте всичките си филтри? Специалните лабораторни филтри на полицейската прахосмукачка?
— Да.
— Но не открихте нищо?
— Открихме рибешка кръв и люспи — казва свидетелят. — Бяха се закачили за покривалата.
— Знаете какво имам предвид, мистър Коблински. Имам предвид признаци за кръстосано прехвърляне на нишки и косми от жертвата. Не би ли било нормално да откриете микроскопични следи, ако жертвата е седяла в тази кола? Не е ли най-вероятно? Дори ако някой е изтръскал покривалата. Не е ли почти напълно сигурно, че щеше да има поне някакви следи от престоя на жертвата в автомобила?
— Възможно е — казва той. — Не мога да преценя.
И през цялото време се усмихва.
26
Райън е в настъпление. На следващата сутрин нанася още един удар. Точно това, което ме плашеше — ДНК проба. Само че не от Суейд, а от рибата.
Хауърд Сандлър е криминален експерт по кръвните проби. Има научна степен и между другото се занимава с генетичен анализ. Работи за една частна лаборатория в Бъркли, специализирана в грижите за застрашените животински видове.
Райън отделя почти половин час за характеристика на свидетеля като експерт. Описва цялата биография на Сандлър, докато накрая стига до най-същественото — изследването на ДНК.
— Редовно ли ви възлагат подобни задачи?
— Не много често — казва Сандлър. — Обикновено задачите ми са свързани с определяне вида на рибата и генетичното наследяване на определени свойства. Изследваме така наречената генетична структура на популацията, за да използваме разумно природните ресурси. Необичайно е да ми поискат определяне на конкретен генетичен код, но и това се случва. Най-често при подозрения за бракониерство.
— Но възможно ли е да се извърши онова, което ви поръчаха в конкретния случай? Да се установи по генетичен път дали дадено количество засъхнала кръв принадлежи на конкретна риба.
— Зависи от образеца. Дали има достатъчно количество материал. Но по принцип да, възможно е.
— Можете ли да кажете на заседателите какъв метод използвахте в случая?
— Методът се нарича полимеразна верижна реакция. Обикновено се използва съкращението ПВР.
— И какво представлява този процес ПВР?
— Всички живи същества се състоят от нишки генетична материя, наречени хромозоми. Те са подредени като мъниста на конец. Подредбата на хромозомите определя генетичното развитие на организма. Дали ще се превърне в крава или в полски мак. Ако е крава, то дали ще е светла или тъмна и от каква точно порода ще бъде. Строителните блокчета на хромозомите се състоят от молекули ДНК, По форма тези молекули приличат на усукана стълба, наречена двойна спирала. А точният начин, по който са подредени молекулите ДНК, е специфичен и уникален за всеки отделен жив организъм. Ето, това е идентифицирането чрез ДНК.
— Значи по този начин можете да установите дали капка кръв на местопрестъплението идва от точно определено животно или в нашия случай от точно определена риба меч?
— Съвършено вярно.
— А сега да се спрем на метода ПВР. Обяснете ни простичко как действа той.
— Буквата П идва от полимераза. Полимеразите са ензими, които молекулата ДНК използва, за да сглоби нова молекула в правилната последователност, тъй че да съвпада напълно с оригиналната, или родителската ДНК. Това е необходимо за деленето и растежа на клетките, за да може организмът да живее. При полимеразната верижна реакция малки количества ДНК или дори късчета ДНК, взети от местопрестъплението, например петънце засъхнала кръв, могат да се изкопират за сравнително кратък период, да речем, няколко часа. След като ДНК се изкопира и размножи, вече може да бъде изследвана по различни методи на молекулярната биология и така да се сравни с други известни образци.
— В нашия случай това са образците от рибата меч в хладилната камера, нали?
Райън знае как да вкара свидетеля точно в желаното русло.
— Правилно. Нишките ДНК или са идентични, или не. Средно положение няма.