— Обичам кучето. Може да звучи глупаво, но той е най-добрият ми приятел в целия свят. Пит ми каза, че сте луд на тема кучета, така че би трябвало да схващате.
— Схващам.
— Майло е обучен да обезврежда нарушители. Беше невероятен в работата си, най-добрият в управлението. В един миг държиш пистолет, а в следващия Майло е полетял във въздуха и ти го отмъква от ръката.
— И?
— И щом си го взех, реших малко да усъвършенствам обучението му. Сега може да отмъкне всичко от всекиго. В състояние е да извади и пломбите от зъбите ви.
— Значи е крадец? — попитах аз.
Били се ухили.
— И двамата сме такива. При това сме добри в занаята си. Майло и Клайд.
— От кого крадете?
— Е, добрата новина е, че хората, от които си заслужава да се краде, са онези, които могат да си го позволят. Нали се сещате, застраховки и тъй нататък. Затова сме доста придирчиви и нямаме намерение да забогатяваме, а само да свързваме двата края.
— Значи това сте правили в нощта на стрелбата?
Той кимна.
— Да. Майло грабна нещо от жертвата точно преди да я прострелят.
Не го попитах кой е стрелял, защото не исках да чуя отговора. Но от историята му личеше, че не се смята за виновен; ако бяха излезли да откраднат нещо чрез дарбите на Майло, самата кражба правеше стрелбата ненужна. Е, можеше да е имало и допълнителни обстоятелства, но засега от думите му разбирах само толкова.
— Не стрелях аз — прочете мислите ми Били.
— А кой?
— Не зная.
— Къде е нещото, което Майло е откраднал?
Били отново се ухили.
— Ето това е въпросът за милиард долара.
Доста адвокати си мислят, че могат инстинктивно да познаят кога някой лъже. Аз не съм сред тях. Имам си инстинкти и усещам достоверността на нещата, които хората ми казват, но вероятно греша в половината от случаите. В този случай усетът ми бе, че Били казва истината, но не се доверявах особено на това.
Той ми съобщи, че познава жертвата, някой си Джак Ърскин, и че са служили заедно в Ирак. Освен това продължи да твърди, че няма представа какво е било съдържанието на отмъкнатия от Майло плик, но добави, че вероятно доста хора отчаяно се опитват да се доберат до него.
Можех да го понатисна и да се опитам да изкопча повече, но това не бе необходимо за задачата ми. Пък и имах чувството, че колкото по-малко съм замесен в тази история, толкова по-добре.
— Значи затова охраняват Майло? Полицията се страхува, че някой ще го открадне с надеждата, че ще го отведе до откраднатото?
Били кимна.
— Така си мислят те, но той няма да го направи. Поне не за тях.
— Но за вас би го направил, така ли?
— Може би — усмихна се той. — Казах ти, приятелчета сме. Той ми има доверие.
Стратегията на Били вече ми се изясняваше, въпреки че същото не се отнасяше за фактите по случая.
— Значи не се безпокоите за себе си, тъй като си мислите, че ще се обърнат към вас с предложение за сделка. Двамата с Майло намирате пакета, а те снемат обвиненията.
— Пит каза, че сте умен — отбеляза Били. — Прав е.
— Умен съм само в сравнение с вас — отвърнах аз.
— Какво означава това?
— Това означава, че ви грози доживотен затвор, а не правите нищо, за да се защитите. Седите си в килията и планирате стратегия, която се гради на надеждата, че всичко ще си дойде на мястото.
— И ще си дойде.
— Може би. Възможно е обаче да открият по друг начин какво е имало в плика или някой с повече власт да реши, че е по-добре изобщо да не намират пакета. Или пък някой ще се справи с охраната и ще застреля Майло, или ще намери начин да го отрови. Всяка от тези възможности, или от стотици други, ви гарантира едночасова разходка в двора до края на живота ви.
Май видях признаци, че започва да схваща ситуацията, но можеше и да греша. Дори не бях сигурен, че искам подобно нещо, защото определено нямах нужда от двукрак клиент.
— Можете ли да освободите Майло?
— Не зная. А и да успея, какво да правя с него?
— Всяко нещо с времето си — каза той. — Мястото му не е в клетка.
Най-сетне да чуя нещо, за което бях сигурен, че е истина.
Обещах на Били, че ще направя всичко по силите си, и вместо към офиса тръгнах към дома си. Положих геройски усилия да мисля, докато разхождам Тара — а в случая малко продуктивно мислене определено щеше да е от полза. Правозащитна система, която смята за нужно да постави въоръжена охрана на куче, едва ли би стояла със скръстени ръце, докато го извеждаш от приюта.