Явно Били представляваше много по-голям интерес за нея, отколкото за мен.
— Липсва ти, Лори.
— Толкова ли ми личи?
Кимнах. Лори е прекарала целия си живот в правозащитната система, независимо дали обществена, или частна, така че екшънът определено й липсваше.
— Мислех си, че преподаването ти харесва.
— Харесва ми. Наистина. Но преподаването е нещо, което ми доставя удоволствие. А да съм на улицата е част от мен.
— Не си готова. Знаеш го.
Беше й нужно известно време, за да се възстанови от раняването; бе изгубила толкова много кръв, че мозъкът й останал без кислород за известно време — достатъчно, за да се стигне до поражения. Лявата й страна все още е слаба и се уморява лесно. Възстановяването й беше невероятно и изуми дори лекарите, но й предстои да измине още доста път.
— Умът ми е готов.
— И?
— Искам да помогна по случая.
— Утре сутрин всичко ще свърши по един или друг начин.
— Не говоря за Майло, а за Били Цимерман.
— Той не иска адвокат — казах аз. — Мисли, че ще може да се справи сам.
— Когато открие, че не може, ще се обърне за помощ към теб.
Поклатих глава.
— Без мен. Готов съм да защитавам само един Цимерман. Майло е моят човек. Били може да си намери някой друг.
— Много добре знаеш как стоят нещата, Анди. Ще намериш някаква причина да го приемеш като свой клиент. Може би ще поискаш Майло да се върне при татко или ще го направиш като услуга за Пит. Или пък ще решиш, че човекът е невинен. Но ще го направиш, а аз ще ти помогна.
— Ами преподаването?
— Ще продължа и с него. Нарича се многозадачност. Мога да върша много неща, ако реша.
— И пак ще се грижиш за неутолимия ми сексуален апетит?
— Не съм жена чудо, Анди. Не мога да правя всичко.
— Лори, искам да бъда откровен за това. Няма да приема Били Цимерман за клиент, за да ти намирам занимавка, нито пък за да те накарам да работиш отново.
— Разбрах. Но ще има и други клиенти.
— Не ме депресирай — отвърнах аз. — В момента се наслаждавам на чудесна вечеря и искам да се съсредоточа върху това какво да поръчам за десерт.
— Сериозно? Аз пък с нетърпение очаквам да те вкарам в леглото и да ти покажа какво означава многозадачност.
— Сметката, ако обичате.
Донован Чембърс научи за предстоящата си смърт от вестника. Само по себе си това беше необичайно, но да открие новината натикана на седма страница на „Насау Адвокейт“ беше и малко унизително. А да я чете седнал на великолепен плаж, попивайки слънчеви лъчи и пиня колада… това вече си беше направо шантаво.
Не че беше назован по име в съобщението; дори индиректно не ставаше дума за него. Но посланието беше толкова недвусмислено, сякаш заглавието гласеше: „Донован Чембърс ще бъде убит“.
Самото съобщение се състоеше от два абзаца, в които се идентифицираше жертвата на покушението пред един клуб в Ню Джърси миналата седмица. Донован не си спомняше да е чел за убийството, но знаеше, че не би му обърнал внимание, ако жертвата не се казваше майор Джак Ърскин.
Самоличността на жертвата означаваше, че на самия него му предстои да умре. И животът в това екзотично и уединено кътче изобщо нямаше да го спаси. Тези хора можеха да го намерят навсякъде.
Изобщо не трябваше да се доверява на Ърскин.
Нямаше как да разбере дали новината не е стара. „Насау Адвокейт“ понякога научаваше новини от централните вестници с дни закъснение. Ако и сега беше така, то преследвачите му вече имаха преднина.
Не че се нуждаеха от нея.
Донован не изпитваше страх, макар да приемаше, че ще дойде време и за него. Основната му емоция беше тъга. Най-сетне живееше живота си така, както винаги бе искал, но никога не беше вярвал, че е възможно. А ето че всичко свършваше.
Нямаше намерение да се отказва; това просто не беше в стила му. И определено нямаше да иде при ченгетата и да им разкаже какво знае и какво е направил. Това щеше да му гарантира решетките, а затворът беше най-лесното място, на което можеха да го открият убийците.
Така че трябваше да бяга и да се крие, а него го биваше и в двете. Сега нещата щяха да са по-лесни, защото разполагаше с пари; нямаше нужда да си търси работа и да рискува да се разкрие по този начин. Имаше по-добри планове за парите, но те вече бяха минало.