С Хайк посветихме три часа на доказателствените материали, като разменихме документите, за да е сигурно, че и двамата сме прочели всичко. Това бе само началото; щяхме да ги разгледаме още много пъти, както и другите, които със сигурност щяха да последват. Няма никакво извинение за един адвокат да не бъде напълно запознат с всеки аспект на делото. Ако имаше, отдавна щях да съм го открил.
Трите часа с Хайк ми напомниха за една сцена от „Вземи парите и бягай“, един от най-смешните филми на Уди Алън. Уди играе ролята на дребния престъпник Върджил Тибс, който неуспешно се опитва да избяга от затвора. За наказание го затварят в малка подземна килия със застрахователен агент, който тутакси започва да се опитва да му продаде различни застраховки.
Хайк няма интерес да ми продава застраховки, но има изнервящата способност да се фокусира върху всичко сгрешено в този свят и да го комбинира с твърдата увереност, че няма начин това да се поправи.
— Не е добре — каза той, когато се канехме да приключим за деня.
Кимнах.
— Засега.
— Ще го посъветваш ли да помоли за споразумение?
— Илай вече ми отказа, когато му предложих. Не мисля, че клиентът ни ще се съгласи да се признае за виновен.
Хайк се намръщи.
— Той е бивше ченге. Трябва да знае срещу какво се е изправил.
— Знае.
— Мислиш ли, че го е направил?
— Не. Ако е мразел Ърскин достатъчно, за да го убие, нямаше да го направи по този начин.
— Защо не? — попита Хайк.
— Защото Майло е бил изложен на опасност. Можел е да остави Майло у дома, да проследи Ърскин до клуба или някъде другаде и да му тегли куршума. И ако е искал плика, нищо не би му попречило просто да го вземе.
— Никое жури няма да приеме аргумента с кучето и опасността. Освен ако не успееш да намериш дванайсет побъркани на тема кучета като теб.
Кимнах.
— Добрата новина е, че има доста побъркани на тема кучета.
Той се усмихна.
— Ще погледна дали можем да оспорим някой съдебен заседател с аргумента, че не е луд по кучета.
— Ще направим прецедент.
Бях потресен, че за първи път ми достави удоволствие да разговарям с Хайк. Беше песимист относно шансовете ни в съда, но в това нямаше нищо чудно, тъй като бе логично. Досега изгледите ни за успех бяха нищожни.
— Имал ли си досега дело по убийство първа степен? — попитах го аз. — Като главен защитник?
Той кимна.
— Веднъж. Изгубих. Беше най-лошото преживяване в живота ми.
— Защото изгуби ли?
— Не. Защото не мисля, че беше виновен. Обвинението имаше силни доводи, но не мисля, че го е направил. Още работя по случая. Не минава и седмица, без да съм прегледал отново всички документи.
— А клиентът ти… в затвора ли е?
Хайк бавно поклати глава.
— Беше… за четири години. Обеси се в килията си.
— Съжалявам — искрено казах аз. И за мен няма по-гадно нещо от мисълта да изгубя дело за убийство, което би могло да се спечели.
Той кимна.
— Благодаря. Аз също. За нищо на света не бих се съгласил да си сменим местата по това дело.
— Защо?
— Вярвам, че клиентът ми беше невинен, той зависеше от мен да го докажа, а ето че сега е мъртъв. И ти можеш да стигнеш до подобен резултат. Ще направя всичко възможно, за да помогна — каза той. — Само ми кажи какво да правя и нямай грижа.
Лично за мен едно дело за убийство официално започва тогава, когато отида на местопрестъплението. Така получавам чувство и контекст за случилото се, което е безценно. Разликата е като между това да стоиш на игрището по време на мача и да четеш за него във вестника.
Когато Лори работеше като следовател за мен, ходехме заедно на местопрестъплението. Тя го оглеждаше с очите на опитен детектив и можеше да забележи неща, за които не бих и помислил.
Този път тя ме попита дали може да дойде и аз се съгласих с огромно удоволствие. Чувствах се като в доброто старо време, а в това нямаше нищо лошо.
Отидохме на мястото в полунощ, тъй като именно тогава бе извършено убийството. Така успяхме да почувстваме как е изглеждало случилото се за участниците в престъплението и за очевидците.
Докато карахме към клуба, погледнах към Лори и видях, че едва си държи очите отворени. Това е остатъчен ефект от раняването й; все още се уморява много по-лесно, отколкото навремето.