— Аз ще взема кучето.
Сондра рязко се извъртя и видя Рей Чайлдрес с всичките му сто и пет килограма и височина близо метър и деветдесет. Беше насочил пистолет към нея и не изглеждащ особено щастлив, че е тук. Смяташе, че отвличането на кучета е под достойнството му, макар че парите определено бяха повече от достатъчни, за да загладят перушината на егото му.
За съжаление на Чайлдрес Майло също се обърна, видя оръжието и моментално се задейства. Без никакво колебание преодоля четирите крачки до Рей и скочи във въздуха.
Чайлдрес беше надарен с много бързи реакции и щеше да насочи пистолета към Майло и да стреля. Обаче се разколеба, тъй като имаше изричната заповед да вземе кучето, а не да го убива.
В никакъв случай обаче нямаше да позволи на проклетото псе да го ухапе; предпочиташе да го убие, независимо от инструкциите.
Вниманието на Сондра беше погълнато от Майло и не видя другите събития, които решиха всички колебания на Чайлдрес. Докато той вдигаше пистолета, лявата страна на черепа му беше разбита от дланта на Уили Милър по същия начин, по който Уили трошеше тухли в края на тренировките по карате.
Чайлдрес бе мъртъв, преди да се строполи на земята. Разбрал, че вече няма жив нападател, когото да обезоръжава, Майло незабавно спря и зачака нови инструкции, макар че такива не идваха.
Сондра хлипаше тихо, а Уили я прегърна през рамо.
— Ще се обадя на деветстотин и единайсет — каза той.
— Ами ако стане?
Уили погледна Чайлдрес и поклати глава.
— Няма начин да стане.
Веднага след като се е обадил на 911, Уили позвъни на мен. Облякох се бързо и потеглих към фондацията; Лори бе на фитнес и не ми отговаряше. Бях разтревожен за Уили — той бе бивш престъпник, макар и оправдан, така че не бях сигурен как ще се отнесат към него.
Пристигнах и с огромно облекчение установих, че на мястото на събитието е Пит Стантън. Той познава Уили добре.
Лори пристигна, докато слизах от колата, и тръгнахме право към Уили и Сондра, които бяха в офиса. След като се уверихме, че Сондра е добре, попитах Уили какво се е случило и той ми разказа.
— Щеше ли да застреля Майло? — попитах аз.
— Не мисля — поклати глава Уили. — Иначе нямаше да държи пистолета насочен към Сондра, нито да излезе на открито. Можеше да застреля Майло и от храстите.
— Какво правеше ти тук?
— Следях Сондра и Майло за всеки случай. — После добави, че не го е казал дори на нея, за да не я изнервя.
— Разказа ли това на Пит?
Уили кимна.
— Да, но той каза, че иска да ни разпита допълнително и да го чакаме тук. Държи се като ченге.
— Той си е ченге. — Уили и Пит са приятели и Уили очакваше специално отношение. Знаех, че Пит е страхотно ченге, което ще си свърши работата както трябва. Мъртъвци с разбити черепи и пистолети в ръка правят ченгетата изключително предпазливи.
Отидох при Пит и трупа, който още лежеше на земята. Медицинските лица и съдебният лекар вече бяха там и несъмнено щяха да го изнесат след няколко минути. Гледката не бе от приятните — главата на покойния приличаше на пъпеш, изгубил спор с базука.
Наложи се да чакам десет минути, докато Пит говореше с криминалистите, които фотографираха сцената и търсеха улики. Когато приключи, дойде при мен.
— Какво става? — попитах веднага.
— Партньорът ти е убил някакъв тип с ковашки чук, закрепен за рамото му.
— Тип, който се е опитвал да извърши отвличане с помощта на оръжие — посочих аз.
Пит кимна.
— Не се безпокой. Няма да се окажеш с още един клиент на главата. Уили е чист.
Изненадах се, че прави подобно категорично изявление толкова рано за ситуация като тази.
— Кой е мъртвият? — попитах.
— Името му е Рей Чайлдрес.
— Нищо не ми говори.
— Не говори, а направо крещи — каза Пит. — Просто не можеш да го чуеш.
— Просветли ме, ако обичаш.
— Той е, или по-скоро беше, наемник. Обикновено не за отвличания, а предимно за удари. При това изобщо не беше от евтините.
Това обясняваше защо Уили е намерил благосклонна аудитория за версията му. Напълно достоверно бе Чайлдрес да е имал лоши намерения и реакциите на Уили да са били абсолютно логични и законни.
— Някаква представа кой е сегашният му работодател? — попитах.