— Бих могъл да ти задам същия въпрос. Знаеш повече от мен за ситуацията с кучето.
Свих рамене.
— Всичко е строго поверително между мен и клиента ми.
— Аз ти осигурих проклетия клиент — посочи той.
Кимнах.
— Така е. Чак се просълзявам от благодарност. Можеш да се утешиш с факта, че нямам представа какво става.
— Ама че изненада — отбеляза той и отново се върна към работата си.
Минаха още три часа, преди да успея да изведа Уили и Сондра. Отидохме да се погрижим за кучетата, защото доброволците бяха отпратени от местопрестъплението.
Преди да си тръгнем, казах на Уили, че смятам да взема Майло у дома за известно време.
— Може да остане, задният двор е ограден и добре защитен, Анди, искам да съм част от това — каза Уили.
— От кое?
— Искам да разбера какво става, по дяволите. Някой е пратил онова лайно да насочи пистолет към Сондра. Искам да разбера кой е.
Не съм сигурен, че съм виждал друг път подобно изражение на лицето на Уили. Ако не го включех, щеше да се заеме сам.
— Можеш да бъдеш огромна част от това.
Той кимна.
— Добре.
С Лори се върнахме у дома с нов проблем. Вече не ставаше въпрос само как да защитим Били или да разберем какво изобщо става. Конкретният проблем седеше на задната седалка, подал глава през спуснатото наполовина стъкло на прозореца и ухилен като овчар пред стадо златоруни овце.
— Как ще успеем да защитим Майло, без да ни избият? — попитах. — Открит съм за предложения.
— Мисля, че вече ще е по-добре да работиш от къщи — каза Лори. — Така ще бъдем на разположение и ще го държим под око.
— Добра идея.
— И трябва да извикаме Маркъс. Ще е телохранител на Майло.
— Вече съм минал през това — казах аз.
Маркъс беше наглеждал кучета артисти, свързани с предишно дело, които също бяха изложени на опасност, макар и по съвсем различни причини. Основният недостатък бе, че изхранването на Маркъс се оказа изключително сложна задача; способността му да унищожава храна е изумителна и като че ли е в състояние да го прави денонощно.
— Или Маркъс, или ще ти се наложи да извикаш батальон морски пехотинци — отбеляза Лори.
— Те сигурно ядат доста по-малко.
— Анди, положението е сериозно. Сондра можеше да бъде убита днес, да не говорим за Майло.
Знаех, че е права, но идеята, че с Маркъс обитаваме една и съща планета, си беше доста плашеща.
— Не ти ли е нужен като следовател?
— Точно в момента не. Ако не мога да се оправя сама с нещо, ще се обърна към някой друг за помощ.
— Ами Уили? Той иска да помогне.
Знаех, че Лори не е във възторг от тази идея. Тя обича Уили, уважава физическите му способности и умението му да се оправя на улицата, но е твърдо убедена, че следователите трябва да са професионалисти.
— Ако мога, ще го използвам — каза тя.
Посветих следващите няколко минути на размишления върху промените в живота ми. Имах нов клиент, когото не исках, дело за убийство, от което се ужасявах, ново куче, което бе пряк потомък на Джеси Джеймс, и нов съквартирант, който бе в състояние да накара и Годзила да се посере от страх.
И с това проблемите не свършваха.
— Кой ще каже на Тара за Майло? — попитах аз.
— Тя ще се справи — успокои ме Лори. — Много й хареса пребиваването на Уаги.
Имаше предвид едно куче актьор, което остана известно време у нас. Смахнато кутре, към което Тара показа невероятно търпение.
— Ще й кажа, че е заради теб — реших накрая.
Когато пристигнахме, изведох Тара в задния двор и проведох запознанството там. То мина без произшествия; Тара и Майло прекараха няколко минути в душене на различни части от телата си, след което Тара легна на земята.
Майло пък изглеждаше заинтригуван от новата обстановка и се зае да я изследва. След като приключи, вкарахме и двамата вътре. Те легнаха недалеч един от друг и бяха на път да заспят.
— Виждаш ли? — попита Лори. — Казах ти, че няма да има проблем.
— Дотук добре. — Не смеех да се съглася, защото знаех какво предстои.
— Ти ли ще се обадиш на Маркъс, или аз да го направя? — попита тя.
— По-добре ти.
Лори кимна, вдигна телефона и набра номера. Последва абсолютно нормален разговор; никога не бих се досетил, че от другата страна е Маркъс.