Свих рамене.
— Може би нищо. Просто проверявам. След смъртта им следихте ли разследването, проведено от военните?
— Доколкото беше по силите ми — отвърна той. — Не бяха много отзивчиви в споделянето на информация, особено когато не сте роднина.
— Нещо да ви се е сторило необичайно или дори тревожно?
— Не мисля, освен че бях разгневен, че са позволили да се случи подобно нещо.
— Имахте ли чувството, че мерките за сигурност са неадекватни? — Глупав въпрос, тъй като смъртта на осемнайсет души от самовзривяването на едно шестнайсетгодишно момиче по дефиниция означава калпави мерки за сигурност.
— Разбира се, и продължавам да смятам така. Но те просто казаха, че понякога е невъзможно да се избегнат подобни неща.
— Господин Фриймън и господин Брайънт бяха ли женени?
— Не — след кратко колебание отвърна той. — Стенли наскоро се беше развел. Не мисля, че Алекс е бил женен. Това ли е всичко, господин Карпентър? Доста съм зает.
Станах.
— Зная как е. С Фреди е същото. Понякога дори Една не може да се свърже с него по телефона.
Той като че ли не намери това за особено смешно, така че просто се сбогувахме.
Не очаквах кой знае какво от срещата и очакванията ми се оправдаха.
Кевин Бейкън е най-малко четири степени зад Винс Сандърс. Просто не съществува човек, когото Винс да не познава или да не може да се свърже моментално с него. Понякога ми харесва да го изпитвам просто заради майтапа. Проблемът е, че Винс е абсолютно незапознат с концепцията за майтап.
Знам обаче, че ако го попитам дали може да ми уреди среща с Далай Лама, ще отговори: „Сега ли се сети да попиташ? Току-що говорихме по телефона“ или „Не го познавам, но мога да го уредя чрез балдъзата му Шърли Лама“.
Разбира се, в реалния живот нещата не са така лесни. Първо Винс трябва да покаже противната си страна, което за него не представлява проблем, тъй като е единствената страна, която притежава.
Обадих му се у дома и той отговори със:
— Сега пък какво искаш?
— Да ти е минавало през ум, че бих могъл просто да звънна на добрия си приятел, за да му кажа: „Надявам се, че денят ти е бил хубав“?
— Изобщо не ми е минавало. Чувствам се адски засрамен.
— Прощавам ти, стари приятелю. Всъщност може би има начин да ми се реваншираш.
— Направо съм замаян от перспективата.
— Трябва да говоря с някой, който разбира световния петролен пазар.
— Защо?
— Във връзка със случая — казах аз, като много добре знаех какво ще последва.
— Случай, който може да влезе в новините ли?
— Да. И ако от него излезе някаква голяма история, ще получиш изключителни права.
— Имаш ли химикалка? — попита той.
— Разбира се.
— Обади се в Института за енергийна независимост в Манхатън, на Западна Четирийсет и осма, и потърси Елиът Каниърс. Той е директорът.
— И разбира ли от петролния пазар? — попитах и моментално съжалих за думите си.
— Не, просто си помислих, че от вас ще излезе хубава двойка.
Винс ми даде телефонния номер на института, затворих, изчаках десет минути и се обадих. След три минути имах уговорена среща с Елиът Каниърс за сутринта.
Винс е страхотен.
Фокусирах енергията си върху атентата в Ирак поради две причини. Първо, обвинението щеше да го използва като доказателство, че Били е имал мотив, и щеше да твърди, че е искал да отмъсти за личната си трагедия.
Освен това винаги имаше възможност случилото се в онзи ден все пак да е довело до убийството на Ърскин. Според Били, смъртта на новоназначения иракски петролен министър бе позволила на корупцията да продължи да се шири, като залогът в случая възлизаше на милиарди. Ако Ърскин наистина бе въвлечен в този свят, определено можеше да се очаква посегателство срещу него по маса причини.
Разбира се, имаше и друга възможност — просто да въртя на празни обороти и атентатът в Ирак да няма абсолютно нищо общо със смъртта на Ърскин. Нямаше да разбера, докато всичко не свърши, а може би и след това, но все пак трябваше да проуча въпроса.
Пък и така си намерих занимание.
Болно ми беше, но изключих мача на „Метс“. Течеше четвъртият ининг на мач без нито една точка, но бе време за „сесиите по доверие“, които провеждах всяка вечер с Майло. Джулиет Корсинита ми каза, че трябва да ги провеждам по едно и също време, и макар да нямах представа защо това е толкова важно, следвах инструкциите й.