— Карпентър, ще умрат хора. Това ли искате? Клиентът ви няма да бъде осъден. Давам ви думата си.
Нямах представа откъде идва това и се чудех как да постъпя. Вярвах, че Бенсън казва истината такава, каквато я вижда, но това не означаваше, че тя наистина ще бъде такава. Твърде много неща можеха да се оплескат; Бенсън имаше прекалено много шефове, които биха могли да се намесят.
Взех решение да му дам част от онова, което иска, като спестя останалото.
— Не зная чак толкова много, но човекът, на когото трябва да обърнете внимание, е Алан Ландън.
— Алан Ландън. — Не прозвуча като въпрос, а по-скоро като нещо, върху което си струва да се помисли.
— Смятам, че е инвестирал сериозно в стоки като петрол и родий и се е възползвал от инцидентите, довели до резкия скок в цените им. Може би има и други примери, но зная само за тези два.
Той кимна.
— Нещо друго?
Отворих куфарчето си и извадих плика, който Майло бе изкопал. Бях го сложил в прозрачен джоб, за да запазя евентуалните следи за криминалистите.
— Това нещо е било у Ърскин онази нощ, макар че сигурно вече сте го виждали.
Той ме погледна, сякаш се канеше да каже нещо, но реши да премълчи и отвори плика. Погледна празните листа, после стигна до надписа „Целуни ме отзад“ на последната страница. На лицето му се изписа нещо между смръщване и усмивка, след което върна листата в плика.
Ако трябва да предполагам, бих казал, че бе изненадан от видяното, а аз пък бях изненадан, че той е изненадан.
— Накарали сте кучето да намери плика?
Кимнах.
— Майло. — Не знам защо, но се дразня, когато хората го наричат „кучето“. Давам си сметка, че подобно раздразнение не е признак на душевно здраве. — Успях да спечеля доверието му.
— Какво друго знаете?
— Имам някои подозрения, върху които работя. Когато приключа, ще поговорим отново.
Не бях откровен с него. Знаех, че Чаплин е замесен, колкото и Ландън. Но Ландън бе по-опасен, поради което споменах името му на Бенсън. Когато Били излезеше от затвора, щях да бъда по-общителен.
— Може би ще ги потвърдите, когато процесът свърши — отвърна той, с което показа, че разбира ситуацията.
— Да се надяваме — казах аз.
На връщане се обадих на Хайк, преразказах му разговора и заявих, че в най-скоро време ще се случи нещо.
— Как могат да спрат процес, по дяволите? — учуди се той. — Какво ще кажат? „По дяволите, имахме агенти, които видяха всичко, но просто забравихме да го споменем“?
— Ще бъде интересно да се види — отвърнах аз и продължих към дома си. Не отидох в затвора, защото Били щеше да ме засипе с безброй въпроси, на които не бях в състояние да отговоря.
В два часа следобед се обади Рита Гордън.
— Съдията иска да си тук след четирийсет и пет минути — каза тя.
— Да не би съдебните заседатели да са взели решение? — попитах аз.
— Не.
— Тогава какво?
— Анди, просто се домъкни тук, става ли? Важно е.
С Хайк стигнахме до съда пет минути по-рано.
Илай също бе тук. Изглеждаше смутен и сви рамене към мен, сякаш нямаше идея какво става. Отвърнах му със същия жест, но бях сигурен, че съм по-информиран от него. Макар да не знаех какво точно ще се случи, знаех, че то ще означава край на процеса.
Доведоха Били. Изглеждаше изнервен и загрижен. Страхуваше се, че ще чуе присъдата си. Мисля, че се е надявал на разногласия между заседателите.
— Какво става? — попита той.
— Не знам, но не ни викат за присъда.
Приставът излезе и информира първо мен, а после и Илай, че съдия Катчингс иска да ни види в кабинета си. Не каза, че това се отнася само за главния адвокат, така че взех Хайк със себе си, а Илай взе помощника си.
Открай време мразя срещите в кабинета на съдията. Все едно ме замъкват в кабинета на директора на училището, най-вече защото ме викат тук, когато съдията ми е ядосан. Този път обаче случаят не беше такъв.
Съдия Катчингс седеше зад бюрото си. Не бе облякъл робата си и изглеждаше уморен.
— Съобщиха ми за много сериозно провинение на съдебен заседател и потвърдих, че информацията е важна.
— За какво провинение става дума? — попита Илай.
— Един от заседателите е посетил местопрестъплението на своя глава, макар да го забраних неведнъж. Същият заседател е гледал как медиите отразяват процеса.