– Как я кара моят човек Хесус? – попита той.
Кърлин ръководеше следствието по делото на Хесус Менендес. Беше го гепил толкова яко, че Хесус нямаше друг избор, освен да се признае за виновен и да се надява на чудо.
– Не знам – отвърнах. – Вече не се чувам с него.
– Да, сигурно щом се признаят за виновни и ги приберат на топло, вече не са ти от голяма полза. Няма обжалване, няма нищо.
Кимнах. Всички ченгета гледаха с предубеждение на адвокатите. Сякаш бяха убедени, че собствените им действия и разследвания не подлежат на съмнения и упреци. Не вярваха в правосъдна система, основана на гаранции и уравновесяване.
– Също като теб, предполагам – отговорих аз. – До следващия случай. Надявам се напрегнатият ти ден да означава, че работиш, за да ми осигуриш нов клиент.
– Аз не гледам така на нещата. Но се питам дали нощем спиш добре.
– Знаеш ли аз какво се питам? Какво има в тоя сандвич, по дяволите?
Кърлин протегна към мен остатъка от сандвича си.
– Фъстъчено масло и сардини. Купища качествен протеин, за да издържа още един ден тичане след боклуци. И разговори с тях. Не отговори на въпроса ми.
– Идеално си спя, детектив. Знаеш ли защо? Защото играя важна роля в системата. Нужна роля – също като твоята. Когато някой бъде обвинен в престъпление, има възможност да изпита системата. Ако иска да го стори, се обръща към мен. Това е всичко. Когато го проумееш, нямаш проблеми със съня.
– Интересна версия. Надявам се, че когато затваряш очи, сам си вярваш.
– Ами ти, детектив? Никога ли не си слагал глава на възглавницата, питайки се дали не си пратил невинни хора зад решетките?
– Не – моментално отсече той с пълна уста. – Никога не се е случвало, няма и да се случи.
– Навярно е хубаво да си толкова сигурен.
– Веднъж ми казаха, че когато стигнеш до края на пътя, трябва да погледнеш обществените дърва и да определиш дали си прибавял към тях, или само си взимал. Е, аз съм прибавил към дървата, Холър. Нощем спя спокойно. Обаче се чудя за теб и другите като теб. Всички адвокати само взимате от дървата.
– Мерси за проповедта. Ще я имам предвид другия път, когато сека дърва.
– Ако това не ти харесва, ще ти кажа един виц. Каква е разликата между сома и адвоката?
– Хммм, не знам, детектив.
– Единият обира лайната по дъното, а другият е риба.
И той гръмогласно се засмя. Изправих се. Беше време да вървя.
– Надявам се, че си миеш зъбите, след като ядеш такова нещо – подхвърлих. – Иначе не ми се ще да съм на мястото на партньора ти.
Отдалечих се, замислен за думите му за дървата. И за Сам Скейлс, който беше казал, че съм законен измамник. Днес ме нападаха от всички страни.
– Мерси за съвета – подвикна зад гърба ми Кърлин.
14
Тед Минтън беше уредил да обсъдим делото „Рулей“ насаме, определяйки ми среща по време, когато знаеше, че прокурора, с когото делеше кабинета, има изслушване в съда. Посрещна ме в чакалнята и ме заведе в офиса си. Изглеждаше ми на не повече от трийсет, обаче се държеше самоуверено. Сигурно имах преднина от десет години и стотина процеса, но той не проявяваше никакви признаци на уважение. Като че ли срещата ни беше досада, която трябва да изтърпи. Нямаше проблем. Бях свикнал. Това ме зареждаше с още гориво.
Когато влязохме в малкия кабинет без прозорци, прокурорът ми предложи стола на партньора си и затвори вратата. Седнахме и се погледнахме. Оставих го да започне.
– Добре, първо, исках да се запозная с теб – рече той. – Още съм нов тук, в Долината, и не познавам много адвокати. Знам, че си от хората, които работят в целия окръг, обаче досега не сме се засичали.
– Може би защото не си имал много наказателни процеси. Минтън се усмихна и кимна, като че ли бях спечелил точка в някакъв мач.
– Възможно е. Така или иначе, трябва да ти кажа, че когато следвах в Южнокалифорнийския, прочетох една книга за баща ти и неговите дела, май че се казваше „Холър от името на защитата“. Нещо такова. Интересен човек, интересни времена.
Беше мой ред да кимна.
– Той почина преди да мога да го опозная, но има няколко книги за него и съм ги чел всичките по няколко пъти. Сигурно затова сега се занимавам с тоя занаят.
– Трябва да е било мъчително да опознаващ баща си от книги.