– Да, сигурно трябва да ти съобщя още нещо. За всеки случай пак проверих в съда кога ще е първото му изслушване и установих, че делото е поверено на Маги Макфърсън. Не знам дали това ще представлява проблем за теб.
Маргарет Макфърсън случайно беше една от най-строгите и свирепи прокурорки, които работеха във Ван Найс. Освен това, беше и първата ми бивша жена.
– Това няма да е мой проблем – не се поколебах аз. – А неин.
Обвиняемият има право да си избере защитник. Ако между адвоката и прокурора има конфликт на интереси, прокурорът трябва да си отиде. Знаех, че Маги ще ме държи лично отговорен, задето е изпуснала юздите на дело, което може да се окаже голямо, обаче нищо не можех да сторя. Беше се случвало и по-рано. В лаптопа си все още пазех искането за отстраняване от последния случай, в който пътищата ни се бяха пресекли. Ако се наложеше, просто щях да променя името на обвиняемия и да го разпечатам.
Двата мотора бяха минали пред нас. Обърнах се и погледнах през задния прозорец. Отзад имаше още три харлита.
– Обаче знаеш какво значи това – продължих.
– Не, какво?
– Тя ще възрази против освобождаването под гаранция. Винаги го прави при престъпления срещу жени.
– Мама му стара, има ли шанс да успее? В това дело ми се очертава яка пачка, готин.
– Не знам. Нали казваш, че оня имал богати роднини и С. С. Добс. Мога да ги използвам. Ще видим.
– Мамка му.
Пред очите на Валенцуела големите кинти се отдалечаваха.
– Ще се видим там, Вал.
Затворих телефона и погледнах към Ърл.
– Откога сме с тоя ескорт?
– Току-що се появиха – отвърна той. – Искате ли да направя нещо по въпроса?
– Чакай да видя какво…
Не се наложи да чакам до края на изречението. Единият мотоциклетист отзад се изравни с линкълна и ни посочи приближаващия изход за окръжния парк „Васкес Рокс“. Познах Теди Воугъл, бивш клиент, най-високопоставеният от Светците на пътя, който не лежеше зад решетките. А сигурно и най-едрият от тях. Тежеше поне сто и шейсет кила и оставяше впечатление за дебел хлапак, който е яхнал колелото на малкото си братче.
– Отбий, Ърл – наредих. – Да видим какво иска.
Спряхме на паркинга до назъбените скални образувания, носещи името на престъпник, който преди век се бе крил из тях. Зърнах двама души, които си правеха пикник на ръба на един от най-високите скални первази. Едва ли щях да се чувствам удобно, дъвчейки сандвич на такова опасно място.
Когато Теди Воугъл се приближи пеш, свалих прозореца си. Другите четирима Светци бяха угасили моторите си, но не слязоха от седалките. Воугъл се наведе и опря едната си великанска предмишница на вратата. Усетих, че колата се накланя няколко сантима.
– Как я караш, адвокате? – попита той.
– Бива, Тед. Какво има?
– Къде ти е опашката?
– Някои хора мърмореха, затова я отрязах.
– Съдебни заседатели, а? Требва да са били некви задръстеняци от тоя край.
– Какво има, Тед?
– Коравия ми се обади от ланкастърската кошара. Рече, че може да те настигна на юг. Вика, че бавиш делото му, додето получиш малко зелено. Верно ли бе, адвокате?
Говореше си съвсем нормално, без заплаха в гласа и думите. И изобщо не се чувствах в опасност. Преди две години бях успял да сведа предявените му обвинения за отвличане и физическо насилие до смущаване на обществения ред. Той управляваше стриптийз клуб, собственост на Светците, на „Сепулвида“ във Ван Найс. Научил, че една от най-добрите му танцьорки е напуснала и постъпила на работа в конкурентен клуб. Воугъл отишъл там, смъкнал я от сцената и я завлякъл обратно в своето заведение. Била гола. Случаен мотоциклетист повикал полицията. Това дело беше един от най-големите ми успехи и Воугъл го знаеше. Имаше слабост към мен.
– Вярно ти е обяснил – потвърдих. – Аз работя, за да си изкарвам прехраната. Ако той иска да работя за него, трябва да ми плаща.
– През декември ти шарихме пет бона – напомни ми Воугъл.
– Те отдавна свършиха, Тед. Повече от половината отидоха за експерта, който ще опровергае обвинението. Останалите отидоха за мен и аз вече съм си отработил часовете. Ако искате да продължа да го защитавам, ще трябва да ми напълните резервоара.
– Още една петарка ли искаш?
– Не, искам десетарка и го казах на Коравия още миналата седмица. Процесът ще продължи три дни и трябва да доведа моя експерт от „Кодак“ в щата Ню Йорк. Трябва да му платя хонорара и той иска самолет първа класа и стая в „Шато Мармон“. Смята, че ще пие на бара с кинозвезди или нещо от тоя род. Тоя хотел струва четиристотин на нощ, при това най-евтините стаи.
– А стига бе, адвокате. Какво стана с оня твой девиз в указателя? „Основателни съмнения срещу скромен хонорар“. Ти на десет бона скромен хонорар ли им викаш?