– Добре, ще дойда.
– Тогава си обуйте това и не пипайте нищо, докато сте там – нареди Ланкфорд. – Все още не сме свършили с местопрестъплението.
Той извади от джоба си чифт сгънати хартиени калцуни. Седнах на дивана на Рол и ги обух, после тръгнах след двамата по коридора към стаята на убийството.
Тялото на Рол Левин лежеше така, както го бяха намерили – по корем на пода с обърнато надясно лице, отворени очи и уста. Позата му беше неестествена, с единия хълбок по-високо от другия и с ръце зад гърба. Изглеждаше очевидно, че е паднал от стола си, който се намираше зад него.
Моментално съжалих за решението си да дойда в кабинета. Внезапно разбрах, че този последен поглед към лицето на Рол ще помрачи всичките ми други зрителни спомени за него. Трябваше да се опитам да го забравя, за да не ми се налага мислено да се взирам в тия очи.
Същото беше с баща ми. Единственият ми зрителен спомен от него беше за мъж на легло. Тежеше най-много четирийсет и пет кила и ракът го разяждаше отвътре. Всичките ми други спомени бяха фалшиви и идваха от снимките в книгите, които бях чел.
В стаята работеха неколцина души. Криминалисти и патолози. На лицето ми трябва да се беше изписал ужасът, който изпитвах.
– Знаете ли защо не можем да го покрием? – попита ме Ланкфорд. – Заради хора като вас. Заради О’Джей Симсън. На това му викат „местене на веществени доказателства“. Нещо, на което вие адвокатите веднага ще се нахвърлите. Затова край с покриването на трупа с чаршаф. Поне докато не го извадим от тук.
Не отговорих. Само кимнах. Имаше право.
– Бихте ли се приближили до бюрото, за да ни кажете дали виждате нещо необичайно? – помоли ме Соубъл, която явно изпитваше известно съчувствие към мен.
Подчиних се с признателност, защото можех да застана с гръб към трупа. Отидох при бюрото, което се състоеше от три работни маси, образуващи буквата Г в ъгъла на стаята. Познах, че е купено от магазина на ИКЕА в недалечния Бърбанк. Нищо луксозно, просто и удобно. На централната маса в ъгъла имаше компютър и подвижен плот за клавиатура. Масите от двете страни си приличаха като две капки вода и Левин сигурно ги беше използвал, за да не смесва различните си разследвания.
Погледът ми се задържа върху компютъра и се зачудих какви сведения за Рулей има във файловете му. Соубъл забеляза накъде е насочено вниманието ми.
– Нямаме компютърен специалист – поясни тя. – Участъкът ни е съвсем малък. Повикахме човек от шерифската служба, но ми се струва, че е изваден целият диск.
И посочи с химикалката си под масата, където се намираше компютърът. Един от пластмасовите капаци беше свален и оставен отзад.
– Вътре сигурно няма да има нищо за нас – прибави детективката. – Какво ще кажете за бюрата?
Първо се обърнах към масата вляво от компютъра. Отгоре бяха пръснати листове и папки. Погледнах някои заглавия и познах имената.
– Някои са мои клиенти, само че делата са стари. Приключени са.
– Сигурно са от кантонерките в килера – отвърна Соубъл. – Убиецът може да ги е изсипал тук, за да ни заблуди. Да скрие това, което е търсил или е взел. Бихте ли погледнали и тук?
Отидохме при масата вдясно от компютъра. Там не цареше такъв безпорядък. Видях календар, върху който Левин явно си беше отбелязвал отработените часове и за кой адвокат е вършил работа. Прелистих го и установих, че моето име се среща най-често през последните пет седмици. Точно както ми бяха казали детективите – всъщност той беше работил само за мен.
– Не знам – въздъхнах аз. – Не знам какво да търся. Не виждам нищо, което може да ви бъде от полза.
– Е, повечето адвокати и толкова не помагат – обади се иззад мен Ланкфорд.
Не си направих труда да се обърна, за да се защитя. Той беше при трупа и не исках да видя какво прави. Пресегнах се към картотеката с имена на масата, за да прегледам картичките.
– Не я пипайте! – моментално ме спря Соубъл.
Рязко си дръпнах ръката.
– Извинявам се. Просто исках да прегледам имената. Не…
Не довърших. Прииска ми се да си тръгна и да си взема нещо за пиене. Имах чувството, че хотдогът, който толкова ми се беше усладил на стадиона, се кани да излезе навън.
– Ей, я проверете там – нареди Ланкфорд.
Двамата със Соубъл бързо се завъртяхме и видяхме, че патолозите внимателно преобръщат трупа. Предницата на тениската на Доджърс, която носеше Рол, беше окървавена. Обаче Ланкфорд сочеше ръцете на мъртвеца, които по-рано не се бяха виждали под тялото му. Двата средни пръста на лявата му ръка бяха свити към дланта, докато външните оставаха изпънати.