– Няма ли фабрични копия?
– Не би трябвало. А и всъщност няма значение. Ако целостта на пръстена бъде нарушена, даже само да го отвори, системата ще ме алармира. Освен това има още нещо, казва се масдетектор. Щом сложа тая джаджа на глезена му, компютърът ме алармира в момента, в който регистрира, че там няма нищо. А такова нещо не се е случвало, Мик. Единственият начин е с трион. Да си отреже крака и да остави гривната на глезена. Това е единственият начин.
Изгълтах пяната на новата си бира. Тоя път барманът не беше проявил творчество.
– Ами батерията? Ако батерията се изтощи, ще изгубиш ли сигнала?
– Не, Мик. И това съм предвидил. Той има зарядно устройство и букса на гривната. През няколко дни трябва да го включва, за да я зарежда. Нали разбираш, докато седи на бюрото си или подремва. Ако батерията падне под двайсет процента, компютърът ме алармира и аз му се обаждам, за да го подсетя да я зареди. Ако и тогава не го направи, следващата аларма е при петнайсет процента, а при десет гривната почва да свири и той няма как да я изключи. С такова писукане на можеш да избягаш. А след последните десет процента пак имам още пет часа възможност да го следя. За пет часа лесно ще го открия, фасулска работа.
– Добре, хубаво.
Оставих се науката да ме убеди.
– Какво става?
Разказах му за Левин и че полицията сигурно ще трябва да провери движението на Рулей. Гривната и проследяващата система най-вероятно щяха да осигурят алибито на нашия клиент. Новината смая Валенцуела. Може и да не беше толкова близък с Рол като мен, обаче го познаваше също толкова отдавна.
– Според теб какво се е случило, Мик?
Знаех, че пита дали Рулей е убиецът или някак си е стоял зад убийството. Валенцуела нямаше достъп до цялата информация, която ми беше известна, и до откритията на Левин.
– Не знам какво да мисля – отвърнах. – Обаче трябва да си нащрек с тоя тип.
– Ти също.
– Непременно.
Затворих, като се питах дали Валенцуела наистина е предвидил всички възможности. Дали Рулей е измислил някакъв начин да сваля гривната, или да заблуждава проследяващата система. Научната страна на нещата ми се струваше убедителна, но не и човешката. Хората винаги грешат.
Барманът се приближи до мен оттатък бара.
– Ей, приятел, да не си си изгубил ключовете за колата? Озърнах се наоколо, за да се уверя, че говори на мен, после поклатих глава.
– Не.
– Сигурен ли си? Някой е намерил ключове на паркинга. По-добре провери.
Бръкнах в джоба на сакото си, извадих ръка и я протегнах с дланта нагоре. Ключовете ми бяха там.
– Виждаш ли, нали ти ка…
Барманът рязко и ненадейно грабна ключовете от дланта ми.
– Това, че се върза, само по себе си би трябвало да е тест за трезвеност – усмихна се той. – Така или иначе, приятел, няма да караш кола – поне известно време. Когато си готов да си тръгваш, ще ти повикам такси.
И отстъпи назад от бара в случай, че агресивно възразя против хитрината му. Ала аз само кимнах.
– Печелиш.
Барманът хвърли ключовете на задния тезгях, където бяха наредени бутилките. Погледнах си часовника. Още нямаше пет. Срамът проби алкохолната изолация. Бях избрал лесния начин. Страхливия начин, да се напиеш пред лицето на нещо ужасяващо.
– Можеш да я вдигнеш – посочих халбата си с гинес.
Взех телефона и натиснах бутона за бързо набиране. Маги Макфърсън отговори веднага. Съдилищата обикновено затваряха към четири и половина, а прокурорите обикновено бяха на бюрата си през тия последни час-два до края на работното време.
– Ей, стана ли вече време да си тръгваш?
– Холър?
– Аха.
– Какво има? Пиеш ли? Гласът ти е променен.
– Май че тоя път ти ще трябва да ме закараш вкъщи.
– Къде си?
– В „Четирите алчни копелета“.
– Къде?!
– В „Четирите зелени полета“. От доста време съм тук.
– Майкъл, какво…
– Рол Левин е мъртъв.
– Господи, какво…
– Убит е. Така че може ли тоя път ти да ме закараш вкъщи? Пих прекалено много.
– Нека се обадя на Стейси, за да я предупредя, че ще се наложи да поостане до късно при Хейли, после идвам веднага. Не се опитвай да си тръгнеш без мен, нали? Просто стой там.
– Не се бой, барманът няма да ме пусне.
25
След като затворих телефона, казах на бар-мана, че съм си променил мнението и искам още една половинка, докато чакам да ме приберат. Извадих портфейла и оставих една от кредитните си карти на бара. Той първо я прокара през апарата, после ми донесе гинеса. Толкова дълго налива бирата, изгребвайки пяната навън, за да напълни халбата догоре, че едва я бях опитал, когато се появи Маги.