— Вижте, няма да останете още дълго тук, особено ако успея да си защитя тезата. А смятам, че това ще стане.
Дейвид Тейър кимна и се изправи.
— Трябва да ходя на работа. Вас сигурно днес ще ви оставят на мира. Но утре вече ще ви изпратят да работите по нивите.
— Така ми казаха и моите приятели — тъмничарите.
— Е, какъв ще е следващият ви ход?
— Да докладвам.
Хонконг
От скъп бутик в „Конрад Интернешънъл“ Джон си купи широкопола бяла шапка, като използва кредитна карта на името на друго свое прикритие — г-н Рос Сидър от Тъксън, Аризона. Наложи я и чак тогава си взе стая, сетне даде неприлично голям бакшиш на пиколото, че да запомни г-н Сидър. А влезе ли си в стаята, мигом се захвана за работа. Преоблече се в сивите панталони и шарената хавайска риза, върху тях нахлузи костюма, с който бе посетил „Донк & Лапиер“ на вчерашния ден. Малко му стягаше, но можеше да изтрае. Сложи си и русата перука, а под колана на кръста затъкна беретата.
Бе готов да действа. Този път набута синьото яке, гуменките и полуизпразнената раница в черното куфарче и с него напусна стаята.
Във фоайето не забеляза нищо подозрително. Отвън тръгна по „Куинсуей“ и навлезе по-надълбоко в територията на Сентръл. Тълпата сама го понесе в някаква посока и той не й се противопостави. Бе на няколко преки разстояние от хотела, когато забеляза познати лица: трима от онези типове, дето вчера бяха спешно пристигнали при телефонната будка в Каулон. И пак изглеждаха въоръжени с подутините под саката. Сега ли го бяха забелязали или си го следяха отпреди? Не бе сигурен. Развърнаха се във верига — през трафика и пешеходците — но не се приближиха. Само вървяха след него. Смит не направи опит да им избяга, просто и той продължи спокойно напред.
Нито пък се опита да скрие накъде е тръгнал. Дали го бяха разпознали като майор Кенет Сен Жермен? И това не знаеше, но онези ги очакваше голяма изненада. Защото той отново отиваше към офисите на „Донк & Лапиер“. Когато наближиха сградата, Смит се мушна през тълпата и влезе в нея. Със задоволство забеляза, че единият от преследвачите му измъкна телефон и бързо зашепна в него. Усмихна се.
„Олтмън — Азия“ бе на последния, най-горния етаж на същото здание. Шеф на клона бе Фердинанд Агуиналдо — бивш президент на Филипините, а кабинетът му — още по-нависоко, в мансардния свръхелегантен етаж. Джон взе асансьора.
Чакалнята бе украсена с тропически цветя и зелен бамбук, поставени сред високи маси с дърворезба по краката, столове с високи облегалки и меки канапета.
Жената зад бюрото му се усмихна учтиво.
— С какво мога да ви услужа?
— Аз съм доктор Кенет Сен Жермен. Бих желал да говоря с г-н Агуиналдо.
— Негово превъзходителство отсъства от Хонконг, сър. Мога ли да попитам за причината на посещението ви?
— Тук съм от името на министъра на здравеопазването на САЩ за консултации с биомедицинския клон на „Донк & Лапиер“ в континентален Китай във връзка с техни вирусни проучвания.
Извади документите си от АИМИИБ, показа и фалшиво писмо от канцеларията на американското министерство на здравеопазването.
— Говорих долу с г-н Кройф и той ме изпрати да се видя с г-н Агуиналдо.
Жената повдигна вежди, огледа писмото с министерския подпис и отново погледна Смит в очите.
— Съжалявам, г-н Сен Жермен, но г-н Агуиналдо наистина отсъства. Може би г-н Макдърмид ще ви помогне? Той ръководи „Олтмън Груп“ в световен мащаб и е достатъчно високо в йерархията на групировката. Искате ли да говорите с него?
— О, Макдърмид тук ли е? — небрежно запита Смит, сякаш бе отдавнашен негов познат.
— Тук е, господине, на редовното си годишно посещение — отвърна впечатлената секретарка.
— Хубаво, Макдърмид ще свърши работа. Добре, ще говоря с него.
Жената отново се усмихна любезно и посегна към слушалката.
Лорънс Уд почука и влезе в елегантния кабинет на Фердинанд Агуиналдо на мансардния етаж.
— Какво има, Лорънс? — протегна се мързеливо с прозявка иззад огромното бюро Ралф Макдърмид.
— Секретарката отвън докладва, че някой си доктор Кенет Сен Жермен е пристигнал с писмо от американския министър на здравеопазването и желае да говори с Агуиналдо. Казал й, че се срещнал с Кройф от „Донк & Лапиер“ и той го изпратил при нас. Пита дали ще го приемете, тъй като препоръките му са много добри.
Макдърмид зяпна, сетне бързо отвърна: