Любопитството му растеше, още повече, че групите излизащи от работа чиновници увеличиха възможността му да скъси разстоянието. Така успя да се вмъкне в преддверието на сградата почти веднага след Макдърмид. Последният стоеше пред поредица асансьорни врати. Смит изчака малко и когато Макдърмид се качи, влезе и веднага погледна таблото над вратата. Клетката с обекта спря на десети етаж, сетне веднага тръгна надолу.
Джон се качи на съседния асансьор и натисна бутона за единайсетия етаж. Слезе и спринтира надолу през пожарния изход. Излезе на десетия етаж и се заоглежда трескаво, но напразно. Коридорът бе пуст. Къде се бе скрил Макдърмид?
Върна се назад в аварийния изход в мига, когато от близък офис излязоха три говорещи на китайски жени. Прилепил гръб към стената, той изчака да минат, като се проклинаше, че не е учил китайски. Отвориха се и други врати, още чиновници излязоха, минаха и заминаха, коридорът опустя отново. По едно време чу шумолене и близо пред него мина облечена в черни селски дрехи и остра шапка жена. Скри се във врата на края на коридора. Смит надничаше от изхода и ругаеше наум. Къде, по дяволите, бе Макдърмид? Вече се канеше да започне да проверява помещенията едно по едно, когато му се стори, че чува гласа на шефа на „Олтмън“ някъде отдясно, след вратите на асансьорите. Е, нямаше как другояче. Тръгна с беретата в ръка, като допираше ухо поред на всяка следваща врата и напрегнато се ослушваше.
Вратите бяха все едни и същи — обикновени, евтини, лепени плоскости с кухини по средата, с метални рамки на цепките за пощата и табелки с имената на съответния бизнес и фирма — било адвокатски кантори, било счетоводни фирми и интернет доставчици, зъболекарски кабинети и секретарски услуги. Зад повечето чуваше разговор, на едно място свиреше радиостанция. Вече започваше сериозно да се тревожи, когато чу гласа на Макдърмид. Определено бе неговият.
Замря на място, затаи дъх, стисна беретата. Приглушени гласове говореха зад врата, на която на английски и китайски пишеше: доктор Джеймс Чжоу, акупунктура & масажи. Може би обектът обича масаж? Или му е нужно иглолечение? Само че защо ще идва дотук по този труден начин — с метрото и пеша? Макдърмид е човек гален, разглезен, физически изнежен. А може би е дошъл по съвсем друга причина? Вероятно бе и друго — надписът да е прикритие за най-древния бизнес на земята — сексуален „масаж“… И пак, какво от това?
Помисли и се наведе, за да надникне през цепката за пощата. Успя да различи част от помещението — бедно обзаведено с евтини пластмасови столове и маси. Кушетка с бамбуково облегало и крака, здраво натъпкана със слама, възгрозна. До нея масичка със списания. Чакалня. Само че изглеждаше празна. Тогава откъде идват гласовете? Да не е сбъркал?
Завъртя дръжката на вратата колкото можеше по-безшумно и надникна. Веднага забеляза втората врата. Гласовете идваха иззад нея. Затвори тази, през която бе влязъл.
Усмихна се и изведнъж гласовете секнаха. Настъпи тишина. Защо мълчат — ясно бе дочул два гласа — на обекта и нечий друг?
Знаеше, че постъпва неразумно и все пак… Нещо го бодна в гърдите. Колко наивно от негова страна! Че това тук си бе капан. Елементарно го бяха подмамили да влезе в засада — направо смешно лесно. А той да вземе да се прави на голям следотърсач. Чавка ли му бе изпила акъла? Макдърмид имаше всички основания да очаква действия от негова страна, особено след появата му — било като Джон Смит, било като Кенет Сен Жермен. Е, сега ще го сгащят тук…
Без да мисли повече, притича като лисица и приклекна зад кушетката с готов за стрелба пистолет.
В същия миг външната врата избумтя силно, откъсна се от пантите и рухна на пода с трясък, а през нея направо влетяха двама от убийците на Фен Дун с насочени оръжия.
Този път бе готов, стреля два пъти, бързо. Първият китаец падна по лице и се плъзна по блестящия линолеум, оставяйки след себе си широка кървава следа. Вторият се изви като змия и успя да се върне назад — в коридора.
Джон пропълзя на лакти към вратата. Добра маневра — главорезът най-малко очакваше това и се показа. Смит отново натисна спусъка. Този път мъжът изгрухтя, залитна и тежко се свлече. Но, изглежда, не бе убит.