И неочаквано широко се усмихна.
— Ранди? — изненадано ахна Джон.
— Здравей, войнико — ухили се жената и свали оръжието.
— Невероятно! — хапливо рече Смит. — ЦРУ се научило да се дегизира като хората. Направо не е за вярване!
Значи старата му познайница и едва ли не роднина Ранди бе отвлякла вниманието на онези главорези. Всъщност тя го бе и спасила.
Жената се изправи с умело единично движение.
— Сирени ли чувам вече?
— Аха. Да се изнасяме, докато не е станало късно.
Пекин
От пищните градини в Чжуннанхай долиташе разкошно ухание на камелии, а Ню Цзянсин — Бухала — се бе облегнал на стола, ядно заслушан в дискусията. Течеше тазвечерното извънредно заседание на Постоянния комитет. Знаеше, че сега повече от всичко се нуждае от пълна концентрация на целия си интелект, за да не позволи кризата около „Императрица майка“ да провали досегашните му усилия в името на голямата цел. А в никакъв случай не бива лошото му настроение да проличи.
— Първо американски шпионин, на когото, както изглежда, са му разрешили да се измъкне безнаказано… — викаше Вей Гаофан, а свирепата му, подобна на кучешка зурла, физиономия придаваше почти любезен вид на иначе грозното лице. — … а сега чуваме и за някаква си американска фрегата… как й беше името — „Джон Кроу“, а? Да нарушава суверенните ни права в открито море! Това е позор!
Последното бе любимата фраза на хардлайнерите.
— Може ли да научим по какъв начин е успял да избяга този полковник Смит? — учтиво запита един от най-младите членове на комитета на име Сън Жиюй.
— Следствието продължава, работи се именно по този въпрос — спокойно отвърна Ню.
— Какво следствие? Какъв въпрос? — завика отново Вей Гаофан. — Ти, Ню, сигурно пак тихомълком създаваш някоя от онези ненужни комисии, дето заседават безкрайно и безрезултатно като империалистическите в Америка и Европа?
Гласът на Ню изплющя изведнъж като камшик:
— Може би ти си предлагаш услугите да създадеш комисия? Ако е така, незабавно ще съдействам за образуването й и за мен ще бъде чест да прибавя името ти към…
— Ти, Цзянсин, се ползваш с пълното доверие на всички нас — измърка с копринения си глас пълният Шъ Цзинню.
В същия миг се намеси генералният секретар:
— Тези въпроси интересуват всички нас. И аз лично настоявам да получим отговор и на двата въпроса. Отново ли американците прибягват към политиката на дебелата тояга на Рузвелт или пък точат сабите в стил „Кенеди“?
— Изчерпателен доклад за бягството на полковник Смит ще бъде на ваше разположение утре сутринта — обеща Ню.
— А какво ще кажеш за факта, че тяхна бойна фрегата преследва наш търговски кораб? — отново се обади генералният секретар, след като погледна в бележките пред себе си. — Нашият кораб се казвал „Императрица майка“, нали така?
— Точно така се казва — потвърди Ню — и е притежание на компания на име „Летящият дракон — Международни превози“.
В същия миг Ню хвърли бърз поглед към Вей Гаофан, за да види реакцията му предвид факта, че президентът на същата фирма е зет на най-приближеното му протеже. Но Вей не показа интерес, нито реагира на казаното от него.
Затова Ню продължи:
— Корабът е регистриран в Хонконг. Наредих да проучат фактите около него и научих, че „Летящият дракон“ се управлява от човек на име Юй Юнфу от Шанхай и в момента „Императрица майка“ е на път за Басра в Ирак.
И този път Вей остана невъзмутим, незаинтересован. Защо? Би трябвало да прояви поне типичните си недоверие и раздразнителност, ако не да признае, че познава Юй Юнфу.
— Ирак ли? — внезапно заинтригуван, откликна Пао Пън, старият шанхайски другар на генералния секретар.
— Какъв е товарът на „Императрица майка“? — последен се обади Хан Мън, още един от младото поколение в комитета.
— По този въпрос има неяснота и спорове — подхвърли Ню и обясни връзката на Смит с кораба. — Американецът е дошъл в Шанхай да търси нещо, свързано именно с товара.
— А в митническата декларация какво пише? — обади се накрая и Вей Гаофан.
Ню изреди напълно нормалния на пръв поглед състав на товара според официалния документ.
— Ето, какво повече? — запали се Гаофан гневно. — Както обикновено американците се пенявят и фукат, за да впечатляват тяхната си така наречена общественост, Европа и по-слабите нации. И се стремят да повторят инцидента с „Инхъ“, за да си го върнат за тогава. И този път наш дълг е да не им позволяваме да се качат на борда! Ние сме силна, независима държава, много по-голяма от САЩ и трябва веднъж завинаги да сложим край на военноподпалваческата им политика!