— Този път обаче наистина на борда на нашия съд може да има контрабандни стоки в противоречие с международни норми и закони — предупреди Ню. — Наистина ли сме готови да позволим такива материали да стигнат именно в Ирак? Особено без наше знание и официални санкции?
През цялото време внимателно следеше Гаофан с ъгълчетата на очите си. Не му се искаше последният да заподозре, че той (Ню) знае за връзката на Вей с „Императрица майка“. В даден момент тази информация така или иначе ще се окаже много полезна. Но не и на сегашния етап. Бухала вярваше в търпението и подбора на най-точния миг за действие като ключови за успеха на дадено начинание фактори.
— На какво градиш подобно предположение? — запита Шъ Цзинню и този път в гласа му липсваше типичният мазен тон.
— Полковник Смит е необичайна за разузнавателен агент личност и едва ли най-точният избор като такъв. Допускам, че причината да го използват, е била случайното му присъствие в Тайван и възможността му незабавно да получи покана да посети Китай. За каквото и да са го изпратили, то би трябвало да е от спешно и жизненоважно значение.
Генералният секретар се прокашля и запита:
— Искаш да кажеш, че мисията му е била да открие истината относно товара на „Императрица майка“?
— Това би могло да бъде причината, да.
— Което — незабавно вметна Вей Гаофан — идва да каже, че абсолютно наложително за нас е да не разрешаваме на американците да бърникат из кораба! Защото ако обвиненията им са верни, ще се изложим пред света.
— Дори и в случай, че не сме знаели и в създалата се ситуация сме абсолютно невинни? — запита Ню.
— Кой ли би повярвал на такова обвинение срещу Китай? — обади се Шъ Цзинню. — А пък ако повярват, няма ли тогава да застанем в светлината на слаба и уязвима държава? Ще излезе, че не знаем какво вършат собствените ни хора и наистина има нужда американците да упражняват контрол над нас…
Сън Жиюй се обърна тревожно направо към генералния секретар:
— Може би този път се налага да демонстрираме истинска сила?
Пао Пън кимна, също насочил очи към партийния ръководител.
— Най-малкото сме длъжни да играем същата игра: заплаха за заплаха.
— Да лавираме, а? — размисли на глас генералният секретар. — Хм, може би сте прави. Кой е „за“?
Полузатворил очи, Ню внимателно преброи вдигнатите ръце — общо седем. Две на половин височина, видимо не така убедени, както Вей Гаофан, Шъ Цзинню и Пао Пън. Секретарят не гласува, но това нямаше никакво значение. Не би предложил гласуване, ако знае, че ще загуби.
Да, невероятни усилия ще са нужни, ако искаме да спасим договора за човешките права, каза си Ню. Изобщо не се осмели да помисли какво друго ще се наложи да спасява при положение, че по време на политическите шикалкавения и лавиране някой си изпусне нервите и натисне спусъка.
Глава двайсет и трета
В Арабско море
Над южната част на Арабско море бе късна утрин, слънчева, ясна. Въздухът бе чист, тепърва се задаваше жегата. Мичман първи ранг Моузес Канфийлд се бе облегнал на парапета на надстройката, радваше се на прекрасното време. Предстоеше му дежурство, скоро трябваше да слезе в комуникационния център — главното контролно звено на фрегатата „Джон Кроу“. Корабът, който следяха вече повече от 24 часа — „Императрица майка“ — се открояваше ясно на хоризонта, все така следвайки курс за Басра. Всъщност само офицерите знаеха за дестинацията и истинския му товар. Наредено им бе да не споделят информацията с по-нисшите чинове. Тази тайнственост някак си лазеше по нервите на Канфийлд и през изминалата нощ не го остави да спи добре.
Сега никак не му се слизаше на дежурство. Отдавна го гонеха клаустрофобични усещания, затова и бе отказал службата в подводница, пък и въображението му обичайно работеше, поднасяйки му недотам приятни картини. Например, че „Кроу“ е поразен с ракета и за секунди започва да потъва с целия екипаж на борда, а той е долу, попаднал в капана на затвореното комуникационно помещение. И сега в съзнанието му изплава сходен образ и той потръпна, въпреки че бе вече топло. Незабавно напрегна воля да се отърси от тези глупости и донякъде успя.